За Мартин Митов • Галерия • Връзки • Страници
Йерархия на манастирите в Света Гора Атон
Атон е най-източният от трите ръкава на Халкидическия полуостров, който се мие от водите на Солунския и Орфанския залив. Света Гора заема по-голямата част от Атон. Тук още в древността се заселили монаси. Съществува предание, че св. Константин Велики създал манaстира „Костамонит”, а после един от приближените на Теодосий Велики или самият той - „Ватопед”. Според същите предания в сегашната Карея още тогава имало монадрион (новопостроен манастир) и църква с прот (монах, избиран от всички манастири за пръв на Атон), която се наричала протатска. Постепенно в течение на няколко века Атон се превърнал в център на православното монашество.
През 7. век арабската експанзия поставила Византийската империя пред сериозно изпитание. Император Константин IV (668-685) успял да сключи мир с арабите, но с цената на отстъпване на територии. Така големите центрове на монашеството - Палестина, Египет и Сирия останали във владение на мюсюлманите. В тези страни вече не можели да обитават монаси, или поне не толкова лесно. Съществуващите там манастири в по-голямата си част били разрушени. Подложени на тежки преследвания монасите от тези места се разпръснали из цялата империя и дори се превърнали в тежест за държавата. Ето защо на VI Вселенски събор (680) Константин IV бил принуден да се занимае и с този злободневен въпрос. Наложило се тия бежанци-бездомници да бъдат настанени за постоянно местожителство на Атонския полуостров. По-късно, през 8. и 9. век, на Атон заприиждали вярващи и монаси от всички християнски страни и създали множество обители, някои от които през 10. и 11. век се превърнали в огромни общежития.
Преди нашествието на османските турци светогорските манастири се радвали на вниманието и подкрепата на византийските императори. Имератор Василий I Македонец предал целия полуостров във владение на монасите, а през 934 г. император Роман Лакапин освободил атонските монаси от всякакви данъци и повинности.
По това време били основани доста нови обители и общият брой на манастирите достигнал 150. Друго обстоятелство, подпомогнало увеличаването на броя както на манастирите, така и на монасите на Атон било, че император Константин Багренородни (912-959) също освободитл атонските монаси от всякакви държавни и църковни тегоби.
През втората половина на 10. век атонското монашество получило по-сериозна организация. Това се дължало на известния трапезундец св. Атанасий Атонски, който с помощта на император Никифор Фока построил манастира Великата Лавра и създал за него строг устав.
По времето на Йоан Цимисхи (969-976) били определени нормите на светогорското общежитие и се създал Първият светогорски устав (970-972), утвърден от императора.
Тоя устав носи подписите на 58 старци, 48 от които били игумени, и урежда живота на монасите според устава и завещанието на църковния писател Теодор Студит.
През 1044 г. Атон пострадал от арабите. На следващата година специални пратеници от полуострова отишли при император Константин IX Мономах (1042-1055) да го молят да помогне на атонските обители, като им гарантира спокоен живот. Като резултат от това посещение се появил нов устав, известен като Втори (1046 г.). С него се разрешавал въпросът за управлението на манастирите, което се извършвало от Събора на игумените в Карея. Прот тогава бил Теофилакт. Първоначално съборите се провеждали три пъти годишно, а по-късно само веднъж. С този устав били въведени и общи положения за живота на Атон - забранявало се приемането на голобради и скопци; забранявало се да се развъждат стада от дошлите тук в началото на същия век овчари (власи, гърци и българи), наложена била забрана обителите да притежават кораби за търговски цели, монасите да продават дървен материал на миряните и т.н.
Император Алексий I Комнин (1081-1118) издал послание до патриарха, в което утвърдил независимостта на атонските манастири от патриаршеската и епископската власт (1095). Именно от тогава Атон става Света Гора (Άγιον Όρος), както бил наречен и в императорските грамоти. Следващите два века били едни от най-спокойните за Атон.
След победата на българския цар Иван-Асен II (1218-1241) над епирския деспот Теодор Дука при Клокотница, границите на България се прострели до Бяло море - Солун и Атон. Цар Иван-Асен II станал покровител на Света Гора, ктитор на манастири и храмове. Делото му било продължено от цар Иван-Александър. Със същото усърдие се насочило след това към Атон и вниманието на сръбските деспоти.
През 1393 г. протът на Света Гора Дометий и игуменът на Лаврата Григорий направили постъпки пред патриарх Антоний да разреши на общежителните манастири да се превърнат в необщежителни. Делегираните от патриарха пратеници, с помощта на тукашни старци създали т. нар. Трети светогорски устав, който влязъл в сила през 1394 г. Според този устав съществуващите 25 главни манастира имали право да бъдат представени в Протата в Карея. Манастирите се нареждали по йерархически ред - Лавра, Ватопед, Ивер, Хилендар, Ксиропотам и пр., който ред приблизително е запазен и до днес. Лаврата и тогава стояла начело на всички останали светогорски манастири.
През 1406 г. уставът бил допълнен от император Мануил II Палеолог и този вариант станал известен като Четвърти. В него се давало право на монасите да притежават частни богатства и имоти за „черни дни”, макар че императорът давал съвети за скромен монашески живот.
През 1577 г. Александрийският патриарх Селвестрий със съгласието на по-влиятелни старци въвел общежителния начин на живот, като първа го приела Великата Лавра. Така се появил Пети Светогорски устав. През 1600 г. прот вече не съществувал. Света Гора се управлявала от Събор на старците, който се състоял от представители на 20-те съществуващи тогава манастира.
На мястото на Събора на манастирските старци, през втората половина на 18. век, бил учреден т. нар. Събор на антипросопите - Йера кинотис (Свещена общност; Ἱερὰ Κοινότης), със седалище в Карея. В него влизал по един представител от всеки манастир, които били 20. Това е и до днес постоянното число.
Представителите на светите манастири, които съставляват Иера кинотиса, се избират от съответните обители според вътрешния им ред, най-късно в първата петнадесетдневка от януари на всяка година. Те трябва да са членове на братството, да са над 30 годишна възраст, като се предпочитат винаги онези, които имат църковно образование и всестранна просвета. Службата им е едногодишна, но може да бъдат преизбирани всяка година. Всички представители са равни помежду си и имат еднакви гласове; различават се само по йерархическия ред на манастирите по старшинство (за това след малко).
През 1783 г. била създадена и т.нар. Йера епистасия (Свещено настойничество; Ἡ Ἱερὰ Ἐπιστασία) - изпълнителен орган на Кинотиса и изцяло подчинен на решенията му. Така се появил Шести и последен светогорски устав.
Сега действащ е „Органическият устав на Света Гора Атон“ (Καταστατικὸς Χάρτης τοῦ Ἁγίου Ὄρους Ἄθω), подписан на 10/16 септември 1926 г.
Манастирите един след друг напускат необщежителния начин на живот и стават общежителни. Днес всички са такива. Подредени са в следната йерархия:
1. Манастир Велика Лавра, Ι. Μ. Μεγίστης Λαύρας - основан през 963 г., киновия (общежителен) от 1980 г.
2. Манастир Ватопед, Ι. Μ. Βατοπαιδίου - oснован през 972 г., киновия от 1989 г.
3. Манастир Ивирон, Ι. Μ. Ιβήρων (Ивер) - основан през 980 г., киновия от 1990 г.
4. Хилендарски манастир, Ι. Μ. Χιλανδαρίου, сръбски (Манастир Хиландар) - основан през 1197 г., киновия от 1990.
5. Манастир Дионисият, Ι. Μ. Διονυσίου (Дионисиу) - основан през 1375 г., киновия от 1805 г.
6. Манастир Кутлумуш, Ι. Μ. Κουτλουμουσίου - основан в края на 13. век, киновия от 1856 г.
7. Манастир Пантократор, Ι. Μ. Παντοκράτορος - основан през 1363 г., киновия от 1992 г.
8. Манастир Ксиропотам, Ι. Μ. Ξηροποτάμου - основан през 10. век, киновия от 1981 г.
9. Зографски манастир, Ι. Μ. Ζωγράφου, български - основан през 10. век, киновия от 1850 г.
10. Манастир Дохияр, Ι. Μ. Δοχειαρίου - основан през 10. век, киновия от 1980 г.
11. Манастир Каракал, Ι. Μ. Καρακάλλου - основан в края на 10. век, киновия от 1813 г.
12. Манастир Филотей, Ι. Μ. Φιλοθέου - основан през 990 г., киновия от 1973.
13. Манастир Симон Петра, Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας (Симонопетра) - основан през 1257 г., киновия от 1801 г.
14. Манастир Св. Павел, Ι. Μ. Αγ. Παύλου - основан през 10. век, киновия от 1839 г.
15. Манастир Ставроникита, Ι. Μ. Σταυρονικήτα - основан през 1541 г., киновия от 1968 г.
16. Манастир Ксенофонт, Ι. Μ. Ξενοφώντος - основан през 11. век, киновия от 1784 г.
17. Манастир Григорият, Ι. Μ. Γρηγορίου (Григориу) - основан през 1345 г., киновия от 1840 г.
18. Манастир Есфигмен, Ι. Μ. Εσφισμένου - основан през 11. век, киновия от 1797 г. (според някои винаги е бил такъв).
19. Манастир Св. Пантелеймон (Росико), Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος (Ρωσσικόν) , руски - основан в началото на 10. век, преместен край морето 1765 г, киновия от 1803 г.
20. Манастир Констамонит, Ι. Μ. Κωνσταμονίτου - основан през 11. век, киновия от 1818 г.
Всички други институти, скитове, келии, исихастирии са зависими от някой от двадесетте патриаршески и ставропигиални свещени манастири.
Не е трудно да се забележи, че както и при диптисите на поместните православни църкви няма пряка връзка между мястото в йерархията и възрастта или големината на манастира.
Двадесетте манастира се разделят на пет четворки, всяка една от които упражнява надзора по една година, като само водачите на групи имат право да излъчват протоепистат (Πρωτεπιστάτης):
1. Велика Лавра - Дохияр, Ксенофонт, Есфигмен
2. Ватопед - Кутлумуш, Каракал, Ставроникита
3. Ивирон - Пантократор, Филотей, Симонопетра
4. Хиландар - Ксиропотам, Св. Павел, Григорият
5. Дионисият - Зограф, Св. Пантелеймон, Констамонит
Всички епистати са равни и с равен глас, като се различават само по йерархическия ред на манастирите си. Протоепистатът се сменя на празника на Всички Светии Атонски (неделята след Вси Светии). Протоепистатът е и председател на Св. Епистасия и държи жезъла на протоса. По отношение на гласовете всички са равни. Решенията се взимат с мнозинство, а при равни гласове, случаят се разглежда от Св. Кинотис. Печатът на Св. Кинотис се състои от 4 части, всяка от които се пази от един епистат.
Всеки манастир може да възложи едновременно на своя представител и задълженията на епистат (за Зограф това е почти правило). В никакъв случай обаче това не се разрешава на манастира, към който принадлежи протоепистасът.
Освен горепосочените институции, два пъти в годината се свиква и т.нар. двоен събор (Διπλῆς δισενιαυσίας Συνάξεως). Той е съставен от антипросопите и игумените на 20-те манастира и освен съдебни функции, има право да гласува канонически наредби, които не противоречат на Органическия устав. Тези наредби се известяват на съответен министър или ако са с чисто духовен характер – на Вселенската патриаршия за одобрение.
Семестриална курсова работа на Мартин Митов, магистърска програма на БФ на СУ, 2014
Литература:
Зографски, Димитър (Димитър Янакиев Болутов), Света гора-Зографъ въ миналото и днесъ, Зографски манастир, С., 1943
Καταστατικὸς Χάρτης τοῦ Ἁγίου Ὄρους Ἄθω, Ἅγιον Ὄρος, 1931, Αυξ. Αριθμ. Εκδ. 2 (Органически устав на Св. Гора Атон)
