Животът, страданията и чудесата
на свети великомъченик Георги,
Победоносец и Чудотворец

Нечестивият цар Диоклециан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклециан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:

– Казвам ви истината – не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклециан попитал идоло­поклон­ничес­ките свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклециан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклециан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклециан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом – крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклециан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклециан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

– Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклециан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклециан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

– Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

– Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклециан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклециан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклециан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклециан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

– Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.

Междувременно Диоклециан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил.“

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклециан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

– Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

– Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклециан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

– Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

– Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

– Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!“

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклециан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

– О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

– Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклециан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

– Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците – да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.

По "Жития на светиите", преведени на български език от църковно-славянския текст на "Чети-минеите" на св. Димитрий Ростовски

10 чудеса на свети великомъченик Георги

Чудесата на свети великомъченик Георги са много и почти всекидневни, но ние ще споменем тези, които са вписани в творенията на църковните историци.

ПЪРВО ЧУДО

В Сирия имало един град, наречен Рамел, в който се зидала каменна църква, на името на свети великомъченик Георги. Но понеже по тия места нямало камъни, от които би могло да се издялат колони за укрепване на църковното здание, мнозина боголюбиви рамелски граждани отивали по чужди страни да купуват подобни колони за строящата се църква, като харчели много пари за тях и по морски път ги докарвали до означеното място. Тогава и една благочестива вдовица, която имала голямо усърдие и вяра към свети Георги, при цялата си сиромашия отишла и тя да купи на Светия една колона. Като купила в далечна страна красива колона, я докарала до морския бряг, където случайно намерила богат рамелски градоначалник, който също бил купил няколко стълба и ги товарил на един кораб. Вдовицата много му се молила да вземе и нейния стълб, та заедно с неговите да ги закара до църквата на мъченика, но той не послушал молбата ѝ, а натоварил само своите стълбове в кораба и заминал към Рамел. От жалост горката жена се хвърлила на земята, като плачела безутешно и призовавала на помощ свети Георги да ѝ помогне и нейният стълб да бъде отспоменатото място, където се зидала църквата в чест на името му. Така като плачела и скърбяла, ненадейно задрямала и насън ѝ се явил свети Георги във воеводски чин, яхнал бял кон, и като дошъл до нея, я вдигнал от земята и я попитал за причината на голямата ѝ скръб. Като му обяснила всичко подробно за станалото, тя забелязала, че свети великомъченик Георги, слизайки от коня, я попитал от коя страна желае да се постави нейният стълб в новостроящата се църква. Тя му отговорила, че има желание да се постави на дясната страна. Тогава свети Георги написал с пръста си: Стълбът на вдовицата да се постави от дясната страна в църквата и да е втори поред. Щом свършил надписването, казал на вдовицата да му помогне и двамата, като хванали стълба, той станал толкова лек, че без никаква трудност го хвърлили в морето. Благочестивата вдовица гледала всичко насън, а когато се събудила, наистина стълбът вече го нямало на брега, и като възложила надеждата си на Бога и на свети Георги, с радост заминала за своето отечество. Но преди да стигне у дома си и преди да отплува споменатият кораб, нейният стълб се намерил в Рамелското пристанище. Когато пристигнал оня градоначалник, на име Василиск, возещ в кораба своите стълбове, и като излязъл на пристанището, с голямо удивление забелязал вдовичния стълб и писаното от пръста на Светия, от което на пръв поглед  очите на човека се лъжели и можел да си помисли, че е писано на глина, а не на камък. Василикс, като разбрал извършеното чудо от свети Георги, си признал грешката и се каел много, че така презрял молбата на вдовицата и със съкрушено сърце молел за прошка Светия, която получил, когато свети великомъченик Георги му се явил в съновидение.

И така стълбът на вдовицата бил поставен на онова място в църквата, където заповядал свети Георги, в памет на жената и за спомен на великото чудо, което направил Христовият мъченик, а най-вече за прославяне на нашия Христос Бог, Който е източник на всички чудеса...

ВТОРО ЧУДО

След като минали много години, агаряните били завладели цяла Сирия и по това време в град Рамел, в същата църква на свети великомъченик Георги, станало друго чудо: по време на църковното богослужение в църквата влезли неколцина сарацини (агаряни). Един от тях, който бил доста известен човек, забелязал иконата на Светия и свещеника, който четял молитва пред иконата, след това се обърнал към своите другари и им казал по сарацински:

– Виждате ли какво прави този безумец? Моли се на онази дъска, но донесете ми лъка и една стрела, искам да я пробия!

Веднага му донесли лъка и като го взел, се прицелил срещу образа на светеца, но изведнъж стрелата се издигнала високо и се върнала обратно, като го убола много опасно в ръката. Горкият сарацин едва се домъкнал до дома си, а ръката му се подувала и болката се усилвала. Той плачел и стенел, но нямало кой да му помогне, освен това го застрашавала и смъртта. Сарацинът имал в дома си слугини от християнската вяра, на които разправил подробно за нещастната случка с него:

– Бях в църквата на вашия Бог Георги и като исках да прострелям иконата му, понеже не стрелях добре, стрелата се върна и ме рани в ръката, и сега тази рана ме боли нетърпимо, и ще си умра без време.

Слугините му отговорили, че е направил много лошо, задето така безстрашно е посегнал на свещения мъчеников образ. Сарацинът отговорил:

– Нима иконата има такава сила, че да ме разболее? а те му казали:

– Ние не знаем книга и няма какво да ти кажем, но повикай свещеника, той ще ти разкаже всичко, за което ни питаш.

Варваринът послушал съвета на своите слугини, повикал свещеника и му казал:

– Желая да узная каква сила има оная дъска, на която вие се кланяте.

Свещеникът му отговорил:

– Аз не се кланях на дъската, а се покланях на моя Бог, който е създал всичко на света, при това молих изобразеният на тази икона свети великомъченик Георги да ми бъде молитвеник и предстоятел пред Господа.

Сарацинът продължил:

– Е, добре, но кой е тогава този Георги, ако не вашият Бог?

Свещеникът му разказал така:

– Свети Георги не е Бог, но слуга на нашия Господ Иисус Христос. Той беше подобострастен на нас човек, който претърпя всичко и щом свърши доброто изповедание на Христовото учение, прие от Него дар да прави разни знамения и чудеса. А пък ние, от любов към него, почитаме светата му икона и гледаме на нея като на самия него: покланяме ѝ се, прегръщаме я и я целуваме така, както правиш и ти след смъртта на твоите близки сродници: слагаш дрехите им пред себе си, плачеш и ги целуваш, сякаш че са пред очите ти. И тъй, ние почитаме светите икони не като богове да не бъде това, но като изображения на Божиите угодници, които чрез своите икони правят големи и дивни чудеса, за утвърждението на верните в истината и за изобличение на неверните, както се случи с вас, когато дръзнахте да се поругаете с иконата на свети великомъченик Георги.

Като чул това сарацинът, помолил свещеника да го научи какво да прави:

– Виждаш рекъл моята подута ръка и че страдам неизказано.

Свещеникът му отговорил:

– Ако искаш да бъдеш жив и здрав, заповядай да ти донесат образа на свети Георги и го постави на одъра си, а пред него запали едно кандило, в което да гори дървено масло: кандилото да гори цялата нощ, а на сутринта, като станеш, помажи си ръката от маслото и бъди напълно уверен, че ще оздравее.

Сарацинът се примолил на свещеника да му донесе иконата на свети Георги, която приел с радост и голямо уважение, направил всичко, както го научил боголюбезният свещеник. И действително, щом си помазал ръката сутринта, болката веднага престанала и ръката му оздравяла. Зарадван и удивен от чудото, сарацинът попитал дали има нещо писано за свети Георги из книгите. А свещеникът му казал, че има и му донесъл житието и страданията на Христовия мъченик. Когато свещеникът започнал да му чете, сарацинът, държейки иконата на ръце, с внимание слушал и със сълзи на очи говорел на изобразения свети Георги, като на жив:

– О, велики мъчениче, Георги! Ти си бил млад, но по-умен, а пък аз стар и безумен; ти си бил млад, но Богу приятен, а пък аз остарях далече от Господа, но помоли твоя Бог, щото и аз да стана Негов верен слуга!

След това сарацинът паднал на колене пред свещеника и го молил да му даде Свето Кръщение, но свещеникът не искал, защото се боял от агаряните. Но като не можел да пренебрегне настоятелната му молба и като се убедил, че вярва искрено през нощта го кръстил и огласил в християнското вероучение. На другия ден новокръстеният сарацин излязъл от дома си и като застанал сред града, където всеки можел да го види, започнал с голямо дръзновение и със силен глас да проповядва Христа за истински Бог, а сарацинската вяра да проклина; но в същото време се събрали множество агаряни с голи ножове и като се нахвърлили на него, го насекли на парчета. Така този сарацин за кратко време свърши подвига на Христовото изповедание и се сдоби чрез молитвите на светия великомъченик Георги с нетленен мъченически венец.

ТРЕТО ЧУДО

В град Митилин на остров Лесбос имало голяма и великолепна църква в чест на свети великомъченик Георги. Жителите на този остров имали обичай всяка година да се събират в тази църква и тържествено да честват празника на мъченика. Критските агаряни, като узнали за това място, една вечер срещу празника нападнали църквата и които били отвън, успели да избягат, а стоящите в църквата били хванати в плен. Между пленниците имало едно момче (юноша), което закарали в Крит и го подарили на агарянския княз. На другата година, в деня на мъченика, родителите на момчето, при все че се лишили от любимия си син, не изменили на своя християнски обичай и отишли на празника в църквата, като същевременно приготвили богата трапеза за чест и памет на свети великомъченик Георги. Когато поканените гости започнали да се на-станяват на трапезата, майката на плененото момче отишла до църквата, понеже била наблизо, да се помоли на свети Георги да избави сина ѝ от агарянския княз. И действително, бързият помощник на християните чул молитвата на тази благочестива жена. По време на обяда нейният мъж произнесъл похвала към свети Георги и разказвал за неговото покровителство, после започнал да угощава гостите, а слугите са приготвяли да наливат вино, и в този момент свети Георги освободил сина им от плен и чудодейно го поставил между гостите с пълна чаша вино в ръце, която момчето подавало на майка си. Преди малко това богобоязливо момче слугувало в Крит на обядващия агарянски княз и когато се готвело да му подаде чашата с вино (подобно на Авакум, когото Ангел Господен отнесе с ястието при пророк Даниил във Вавилон), се намерило с чашата в град Митилин. Седящите на трапезата като го видели, се зачудили и го питали къде е било досега и как се е появило сред тях. А то им отговорило:

– Тази чаша напълних с вино, за да я подам на княза, но ненадейно един пресветъл мъж, яздещ на кон, ме вдигна и ме сложи при себе си на коня, а пък аз с една ръка държах чашата, а с другата се държах за неговия пояс, и така се намерих тука, както сами видяхте.

Като чули това от момчето, всички се уплашили и се удивлявали за преславното чудо, после станали от трапезата и благодарили на Бога и на неговия угодник свети великомъченик Георги.

ЧЕТВЪРТО ЧУДО

Монах Козма ни разказва за едно друго чудо, което е подобно на това. Ето неговият разказ:

„В дните на гръцкия цар Василий служех при един войвода, когото царят изпрати на остров Крит. Като пристигнахме с господаря в Крит, чухме за едно ново чудо, което направил свети великомъченик Георги. Кипърските жители ни разказваха, че синът на свещеника при църквата на свети Георги бил откаран в плен от сарацините, а в деня на празника ненадейно се намерил при татко си в църквата, който извършвал Божествена Литургия. Нашият воевода повика свещеника и сина му и разпита момчето как се е избавил от сарацините. То разказа следното:

„По Божия воля ме освободи свети Георги и как се намерих тука не зная, а само зная, че преди три години бях взет в плен от сарацините. Моят татко ме прати на един кораб с други хора на търговия, но ненадейно ни нападнаха сарацините и ни отведоха в Палестина. (В тия времена Иерусалим и цялата Палестина се намирали в ръцете на турците, или тъй наречените сарацини.) Там слугувах на един сарацин три години и днес е осемнадесети ден, откакто ми беше заповядал да му отнеса постелка в общата баня, където искаше да се къпе. Докато се миеше, той ме попита: „Донесе ли опсим да пия?“ (Опсим е сарацинско питие, което разреждат с гореща вода.) Аз му отговорих: „Не съм донесъл, господарю.“ Тогава той се спусна да ме бие, но аз изтичах в дома при господарката, от която взех в един съд от питието, за да му отнеса в банята. На връщане трябваше да мина край един християнски двор, в който имаше църква и се извършваше Света Литургия. В същия ден се празнуваше паметта на свети великомъченик Георги. Като минавах край църквата чух, че пеят кондака след Малкия вход: Возделан от Бога показался еси... и от много умиление заплаках горчиво, като казвах: Свети великомъчениче Георгие, нима не бяха приятни на Бога и на теб въздишките и сълзите на баща ми? Защо си отхвърлил молитвите, които ти принася в твоята църква, за да ме избавиш от ужасното робство? Говорещ това, тичах към банята и господарят, като ме видя, че плача, започна сърдито да ме ругае и рече: Налей. Аз налях в чашката опсим. После пак ми рече: Сипи вряла вода и когато взимах съда да налея в чашката, започнах да не виждам вече господаря си и виках: Господарю, не те виждам. Някаква сила ме вдигна и вече не чувах господаря си, а слушах пеене: Един Свят, един Господ, Иисус Христос во славу Бога Отца, амин. И действително, разбрах, че съм в Светия Олтар при татко си, който държеше Светата чаша и казваше на прислужващите да му донесат теплотата. Аз, както стоях със съда и чашата в ръце, исках да налея от питието на сарацина в Светата чаша, защото бях вдигнат от невидимата сила заедно с това шише и поставен в олтара, когато литургисваше баща ми. Татко ме погледна и рече на църковните служители: на кого е това момче? Те му отговориха с удивление, че не ме познават; освен това аз носех сарацински дрехи, което най-много им пречеше, да ме разпознаят. Аз се обърнах към баща си и му казах:

– Татко, нима не можеш да познаеш твоя син Филотей?

Тогава баща ми попита защо държа съда и чашата и какво има в тях. Аз му разказах подробно за нещастието, което ме сполетя и за това, как се намерих в Светия Олтар. Татко ми се разтрепера от разказа за това дивно чудо и от голяма радост за малко щеше да изпусне Светата чаша, която държеше в ръцете си. Аз пуснах чашката и съда на пода и подпрях баща си, като му казах да не се смущава, но докрай да отслужи Божествената Литургия. Татко ми сложи Светата чаша на Престола, после вдигна ръцете си към небето, отдаде благодарственото хваление на Господа и прослави светия великомъченик Георги, който ме избави от ръцете на сарацините. Съдът и чашката, които бях изпуснал на земята, нито се счупиха, нито се изляха.

И така татко ми, щом свърши Божествената Литургия, много любезно ме прегърна и със сълзи на очи ме целува, а после си отидохме у дома. Когато чуха нашите роднини и съседи за мене, надойдоха у дома да ме видят и да се нарадват на моето чудесно избавление.“

Воеводата и всички, които бяха с него, изслушаха с голямо внимание този разказ на свещеническия син, прославиха Бога и свети Георги и като им дадоха големи дарове, ги изпратиха с мир.

ПЕТО ЧУДО

Това чудо на свети великомъченик Георги е подобно на предишните и се е случило в Пафлагонската страна. В град Амастрид живеел човек на име Леонтий с жена си Теофана. Те имали голямо усърдие и любов към светия великомъченик и винаги отивали за молитва и помощ в неговата църква, която била близо до реката Партениос; от името на тази река и църквата била наречена „Партение“ . Те двамата украсявали църквата със своите богатства и понеже имали голяма любов към свети Георги, го избрали за свой домашен покровител и пазител на своите имения. Всяка година това благочестиво семейство празнувало тържествено паметта на свети Георги и давало богата трапеза както за сиромаси, така и за своите сродници и приятели. Те имали един син, когото кръстили на името на светеца, защото обичали това име и винаги го споменавали с уважение.

В това време на византийския престол бил Константин Осми, Багрянородни, син на Лъв Премъдри. Междувременно избухнала страшна кръвопролитна война. Българите с много съюзници нападнали Византия, причинявали опустошения навсякъде и по тази причина се явила нужда да се събере под оръжие гръцкото войнство. Леонтий, като жител на Амастрид Пафлагонски, имал войнски чин и му било заповядано да отиде на война срещу българите. Но понеже бил вече стар, а син му Георги млад и мъжествен, изпратил него вместо себе си. Преди да го изпратят във войската, те завели своя любим син при църквата на свети великомъченик Георги и като му го връчвали, с горещи сълзи на очи се молели пред иконата на Светия и казвали:

– На тебе, свети великомъчениче Георгие, връчваме нашия единствен любим син, когото нарекохме на твоето име! Бъди му водач на бойното поле и пазител на живота, и ни го върни жив и здрав. Покажи ни помощта си според нашата вяра, за да те прославяме винаги и навсякъде за твоите благодеяния.

Като се помолили така, изпратили сина си в полковете на Цариградските войски. Когато започнала битката, отначало гърците побеждавали, но по Божие допущение силата преминала на българска страна и станала такава страшна сеч, че почти всички гръцки войници паднали под меча на българите с изключение на някои, които успели навреме да избягат от полето на сражението. А пък Георги, синът Леонтиев, бил чудесно избавен по молитвеното ходатайство на светия великомъченик Георги. Един от българските войници като забелязал, че Георги е млад, пожалил го и след свършването на битката го отвел като пленник в България. А Леонтий и Теофана, щом научили, че гръцките полкове са победени и като гледали, че любимото им чедо не се завръща, започнали безутешно да плачат, защото мислели, че е загинал в битката; и като паднали пред иконата на свети Георги, казвали:

– Мъчениче Христов, с такава ли надежда ти поверихме нашето любимо чедо, да стане храна на небесните птици и земните зверове? Така ли чу нашите непрестанни молитви и въздишки? Ако не се смиляваш за нас остарелите, то поне съжали се над неговата цветуща младост! Защо, Божий угодниче, презря нашето окаянство?

Така се молели тези благочестиви хора и мнозина от стоящите в църквата заплакали, а най-вече майката на Георги плачела безутешно. Тази победа над гърците била през месец август. Настъпила есента, преминала зимата и дошъл месец април, в който се празнувала паметта на свети великомъченик Георги. Леонтий и Теофана, при все че се лишили от сина си, не изменили своя обичай и пак тържествено отпразнували деня на свети Георги, понеже имали голямо усърдие и любов към светия мъченик. Те приготвили богати трапези и след Божествената Литургия поканили своите роднини и приятели и повикали множество сиромаси и стари хора на угощението. По време на обяда всички говорили за сина им Георги, който не се завърнал от бойното поле. Родителите на Георги заплакали, и особено майка му, която горко плачела, а гостите ги утешавали. В това време Георги изпълнявал службата си в готварницата на своя господар, като си припомнял как тържествено е прекарвал празника на свети Георги при своите обичани родители и си казвал: Каква ли трапеза е сложена сега у дома? Кои са дошли, какво обядват и какво ли мислят за мене? Дали ме смятат за жив, или ме имат за умрял? И в същото време плачел. На-ближило време да обядва господарят му и Георги трябвало да му отнесе ястието, което вряло в едно гърненце на огъня. Като си избърсал сълзите, той снел гърнето и го понесъл при господаря си. И в същия час се намерил в родителския си дом, стоящ между гостите с гърнето в ръце, което още продължавало да ври. Всички се ужасили, като видели, че Леонтиевият син стои между тях с врящо гърне в ръце, а родителите му отначало не могли да го познаят и мислели, че е привидение, но като се уверили, че това действително е техният син Георги, се хвърлили на шията му, като го целували и плачели от радост, плакали и всички, които били на трапезата. След това започнали да го разпитват как е останал жив в боя, къде е бил досега и как се е появил между тях. Той има разправил за всичко подробно и как чудодейно се избавил от робството:

– Работех в готварницата на господаря и ми беше заповядано да му отнеса гърненцето с това ястие, и щом направих няколко крачки към стаята, където обядваше господарят, ненадейно видях един воин, яздещ на кон, който ме вдигна заедно с гърненцето и не зная как ме постави между вас.

Като слушаха това всички, а най-вече родителите на Георги, въздадоха хвала на Бога и благодарение на светия великомъченик Георги, който така чудесно избави и съхрани техния любим син. После вкусиха всички от ястието, което беше в гърненцето, но и тук стана чудо, защото колкото повече си сипваха, толкова повече се умножаваше ястието в него, при все че гърненцето беше много малко, а пък седящите на трапезата бяха много. Всеблагият Бог направи така, че още повече да се прослави Неговият угодник свети великомъченик Георги. Това гърненце с още много дарове подариха на църквата „Свети Георги“ и то се пази между свещените съсъди, за спомен на това преславно чудо, сторено от свети Георги в Амастрид Пафлагонски.

ШЕСТО ЧУДО

Споменатата църква „Свети Георги“ , която била от много старо време, била пред разрушаване, защото нямало кой да я обнови и по тази причина запустяла. В тази църква свети великомъченик Георги извършил такова чудо: До църквата се събирали деца и си играели; между тях имало едно слабичко момченце, което другите деца надвивали и му се присмивали. Но момченцето, като му дотегнало от насмешките на другите деца, обърнало очите си към мъчениковата църква и казало: Свети Георгие, помогни ми, за да надвия и аз, и ще ти донеса хубава питка с яйца!  И веднага момченцето надвило другите деца, и то не веднъж, но много пъти. Когато се завърнало при майка си, разказало ѝ, че обещало да отнесе на свети Георги топла питка с яйца и затова я помолило да я приготви, за да изпълни навреме своето обещание. Обичната му майка, понеже имала голяма любов към Светия, по желанието на своето добро дете скоро направила хубава питка, а то я занесло в църквата, като я поставило пред олтарната икона на свети Георги, поклонило се на великомъченика и си отишло у дома. Случайно през това време минали четирима търговци и влезли в църквата, да се поклонят на свети Георги. Те видели питката, която била още топла и издавала приятен мирис. Понеже хубавата питка им направила впечатление, казали помежду си: Това не е потребно на свети Георги, нека изядем тази питка, а вместо нея, да оставим тамян. И така изяли питката, но когато си тръгнали, църковната врата се затворила и по никой начин не могли да излязат. Тогава оставили по една сребърна монета, но пак не могли да излязат. После поставили по една златна монета, но пък не успели, защото очите им били заслепени. Най-после, когато всеки от тях поставил по четири златни монети и като се помолили от все сърце, църковната врата се отворила и те си отишли с мир, но хубавата питка им коствала доста скъпо... Техните пари послужили за строеж на новата църква, която била създадена после. Защото това чудо, извършено от свети Георги, се разчуло по околните страни и мнозина благочестиви хора пожертвали достатъчно сребро и злато и така съзидали нова каменна църква, която украсили с всякакъв вид скъпоценности. И в тази църква се извършвали пре-много чудеса, за слава на Христа Бога и в прославление на светия великомъченик Георги.

Тук трябва да отбележим, че когато се появила иконоборната ерес, желанието на всички еретици било: предварително да се унищожат православните икони, а после по насилствен начин да се преобърнат последователите на Христовото вероучение към тяхното пагубно заблуждение. И действително, те вдигнали страшно гонение против изповедниците на православието; изпращали на заточение архиереите и свещениците и мнозина от тях избивали; поругавали иконите и гледали да сквернят всичко, което било най-свято за православния християнин. В тези времена една благочестива жена, понеже имала голямо усърдие и любов към свети Георги, взела неговата икона и я скрила в дома си, но като видяла, че е невъзможно да я укрие от ръцете на злочестивите еретици, решила по-скоро да я пусне в речните струи, отколкото да гледа поруган и обезчестен свещеният образ на Христовия мъченик. Затова я занесла и пуснала в реката Партениос, та където благоволи светия великомъченик Георги, там и да се установи честната му икона. Тази е същата икона, която е дошла по морето до Света Гора и по чудесен начин стигнала до Зографския манастир и сега стои до лявата певница в съборната църква „Свети Георги“.

СЕДМО ЧУДО

Известно е и това чудо на свети великомъченик Георги, станало с едно момче, което било смъртоносно ухапано от змия. За него ни разказва един Богоугоден монах, носещ името на светия великомъченик. Този благочестив старец Георги започна своя разказ така:

„Тръгнах за гората, държащ в ръцете си дървен кръст, и по пътя ме срещна един стар монах, който взе от мене честния кръст и след малко се отби по една пътечка, а аз следвах подире му. Скоро пред нас се показа хубава полянка, където пасеше стадо овце, а момченцето, което ги пасеше, беше почти на умиране. На-близо имаше вода и старецът ми каза:

– Донеси вода, за да облеем светия кръст.

После отворихме устата на момчето и му сипахме от водата, с която обляхме кръста, и заедно с това старецът изговори:

– В името на Пресвета Троица те изцелява Божият раб свети великомъченик Георги момченцето се повдигна, като изхвърли от себе си смъртоносната отрова.

След това старецът му каза:

– Разкажи ни, защо вчера се закле на онази вдовица, че ще ѝ пасеш овцата, която продаде за три сребърни монети, а на вдовицата каза, че я е изял вълк?

А момчето му отговори:

– Наистина, отче, така е, но ти откъде узна това?

Старецът каза:

– Като седях в килията си, при мен дойде един човек на бял кон и ми каза: „Софроние! Стани и иди при кладенеца, който е на юг от тебе, където ще намериш едно момче, ухапано от змия; там ще срещнеш и един монах с дървен кръст в ръцете си, вземи този кръст, облей го с вода и дай на момчето да пие от тази вода, като му кажеш: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух, изцелява те Божият раб свети мъченик Георги.“ Кажи му още да не се кълне в името Божие, нито в Неговите Светии, нито пък да причинява някому някаква обида и да върне овцата на бедната вдовица, за да не го постигне нещо още по-лошо.

Момчето изслуша стареца с голям страх и припадащо на нозете му, казваше:

– Прости, отче, защото причиних голяма обида на горката вдовица. Тя ме попита дали наистина вълкът е изял нейната овца, или я лъжа. Аз ѝ отговорих, че наистина вълкът я изяде. После тя ми каза: „ Не знаеш ли, че съм бедна, а ти така несправедливо постъпваш с мене; но Бог и свети Георги ще поискат отговор от тебе, защото аз обещах тази овца на сиромасите за празника на свети великомъченик Георги. Момчето си призна грешката и молеше стареца за прошка. „Съгреших, отче, понеже бях прелъстен от дявола, но моля ти се, честни старче, да се помолиш на Бога и на свети Георги, за да ми простят този грях, а аз се обещавам, че за деня на свети Георги ще дам три овена на сиромашката вдовица и докато съм жив, всяка година за празника на Светия ще давам на сиромасите една десета от моята печалба.“

И така излекуваното пастирче, като изпроси прошка от блажения Софроний, си тръгна по своята работа, благодарящ на Бога и на Неговия угодник свети великомъченик Георги.

ОСМО ЧУДО

Не трябва да премълчим и великото чудо за убиването на страшния змей, което извърши свети великомъченик Георги в Сирофиникийската страна, близо до града Вирит (Бейрут), лежащ над голямото Сирско море, недалеко от град Лида, където е било погребано тялото на свети великомъченик Георги. В древните времена са изобразявали това чудо на икони и мнозина от пътешествениците по Светите места на Палестина са го помествали в страниците на своите писмени творения, като са пот-върждавали неговата истинност. Самото чудо е било такова:

Недалеко от град Вирит се намирало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той излизал извън езерото и много хора станали жертва на този губител. Жителите на града се въоръжавали много пъти срещу този звяр, но не можели да го убият, а той идвал близо до градските стени и чрез смъртоносното си дихание заразявал въздуха и мнозина умирали от това. Поради тази причина виритските граждани били в непрестанна скръб и печал, но понеже всички били идолопоклонници, както и техните владетели, затова нямало кой да ги избави от страшния змей. Един ден те се събрали и отишли при своя цар, като го умолявали да им каже какво да правят. Той им отговорил, че ще попита боговете и каквото му открият, това ще направи. И така, бесовете, които живеели в идолите, открили на царя душегубното си мнение и той издал следната заповед към своите поданици: „Ако не искат всички да загинат, то трябва да дават на змея поред своите деца синове и дъщери, и казал, че когато дойде ред до него, той ще принесе в дар на змея своята едничка дъщеря. Гражданите приели царския съвет, или да кажем, бесовския, и започнали поред да го следват богати и сиромаси. Всеки ден нагласявали по едно момченце или момиченце и го оставяли при брега на езерото, а змеят излизал от водата и взимал безпрепятствено приготвената жертва. Когато се изредили всички граждани, най-после дошъл ред на царя. Виритските граждани дошли при него и му казали:

– Ето, царю, ние всички според твоя съвет и нареждане дадохме на змея нашите деца и редът ни мина, какво още ще заповядаш да направим?

Царят им отговорил:

– И аз ще принеса моята единствена дъщеря, а после каквото ми открият боговете, това ще направим.

Щом изрекъл това, викнал любимата си дъщеря и ѝ заповядал да облече най-хубавата си премяна. Царят с всички свои домашни много жалил, но не можел да престъпи заповедта на самите богове, които му продиктували този ужасен закон. И позволил да отведат незаменимата му дъщеря при брега на езерото, където трябвало да попадне между зъбите на страшния змей, а самият той и домашните гледали от високите стени на царските палати и безутешно плачели. Девойчето стояло на определеното място при брега и чакало с голяма тъга и сълзи на очи минутата, в която щяло да бъде изядено от змея. Но по Божие усмотрение, в същия час се явил небесният воин свети великомъченик Георги, яздещ на бял кон, и като видял горко плачещото девойче, го попитал защо стои на брега и горко плаче. А девойчето му отговорило:

– О, прекрасно момченце, махни се по-скоро от това страшно място, за да не умреш и ти наедно с мене.

Светият му казал:

– Не бой се, девойче, но само ми кажи защо чакаш тука и защо гледат отдалеко човеците?

Девойчето му отговорило:

– О, добри юноша, виждам, че си мъжествен и юнак, но защо желаеш да умреш заедно с мене? Моля ти се, бягай по-скоро от това място.

А свети Георги му казал:

– Няма да се махна, докато не ми разкажеш истината, за кого стоиш тук и плачеш и кого очакваш.

Тогава девойчето му разказало подробно за себе си и за змея. Свети Георги му казал:

– Не бой се, хубаво девойченце, защото аз в името на Господа ще те избавя от тази страшна змия.

Но то пак му отговорило:

– Добри воине, не желай да загинеш с мене, но бягай и се избави от зла смърт, стига ми сама да умра, защото не само че няма да ме избавиш от лютия змей, но и сам ти ще загинеш.

Докато девойчето казвало това на Светия, се появил страшният змей, отивайки към обичайното си ястие. Щом девойчето го забелязало, започнало да вика силно:

– Бягай, човече, змеят иде!

Но свети великомъченик Георги, без да трепне, се пре-кръстил спокойно и като изрекъл: В името на Отца и Сина и Светия Дух, бързо препуснал с коня си към змея, замахнал с  копието си и пробол змея в гръкляна, а конят му го газел с нозете си. След това свети Георги заповядал на девойчето да свърже змея с пояса си и да го поведе към града. Народът гледал с удивление девойчето, което водело змея и от страх се разбягали, но свети Георги им говорел:

– Не се бойте, а се надявайте на Господа Иисуса Христа и вярвайте в Него, защото Той ме изпрати да ви избавя от този страшен змей.

След тези думи свети Георги убил змея с меча си сред града, а хората извлекли трупа и го изгорили извън градските стени. Тогава Виритският цар и целият народ повярвали в Христа и приели Свето Кръщение; всички, които се покръстили, били двадесет и пет хиляди без жените и децата. На това място после била съградена прекрасна голяма църква в името на пречистата Божия Майка, а пък една друга църква била създадена в чест на светия Победоносец Георги, който избавил онова девойче от видимия змей и който винаги ни се притичва на помощ против древния губител на човешките души. Тук станало и друго чудо: когато освещавали църквата на свети Георги, за да се покаже, че действително се е изляла Божествената благодат над новоосветената църква, от Светия Олтар потекъл извор, който имал целителна сила, и всички, които прибягвали с вяра, получавали душевно и телесно здраве за прослава на Царя на Славата, който е източник на живота, Бог в Троица: Отец и Син, и Свети Дух, и за прославление на Неговия угодник свети великомъченик,

ДЕВЕТО ЧУДО

Теопист, човек благочестив и боящ се от Бога, имал четири вола, с които си работел нивата и изкарвал прехраната си. Един ден, когато Теопист работел със слугата си на полето, пуснал воловете да попасат малко, но те случайно се отдалечили, той не могъл да ги намери и така си отишъл у дома да нощува. На другия ден сутринта Теопист търсил на различни места, но за голямо нещастие не ги намерил и много скърбял за това. Съседите му го убеждавали да се помоли на някой светия, за да му се намерят животните. Той им казал, че се молил на много светии, но никой не му помогнал. Тогава съседите му казали да се помоли на Георги Кападокиеца, понеже той на мнозина помогнал. Теопист им отговорил, че ако свети Георги му помогне да си намери воловете, ще заколи единия от тях, за да служи на Светия. И действително, като отишъл да ги търси втория път, ги намерил веднага и се завърнал у дома си радостен. Теопистовата жена, когато видяла мъжа си радостен, го попитала къде е намерил воловете. Той ѝ отговорил: на еди-кое си място. Тя му казала:

– Нали ти рекох, че там ще ги намериш?

Теопист тогава ѝ пояснил:

– Повярвай ми, жено, защото аз ходих на това място няколко пъти, но не ги намерих, а като се помолих на свети великомъченик Георги, веднага намерих и четирите вола заедно, освен това се обещах да послужа с единия вол на свети Георги.

А жена му отговорила, че ще бъде достатъчно, ако заколи една кокошка, да отслужат Литургия и да нагостят свещеника. Както казала жената, така и сторили. Но през нощта се явил свети Георги насън на Теопист и му напомнил да си изпълни обещанието. На сутринта Теопист описал съня на жена си, а тя му рекла:

– Щом е такава работата, ще служим Литургия на Светеца и ще му заколим агне.

Но свети Георги се явил на Теопист и му казал:

– Теописте, как се реши да ми служиш с едно агне? Помисли добре, защото не знаеш ли, че аз съм воевода и след мен идат много човеци?

Теопист, като се разбудил, казал на жена си, че по-добре би било да не се е молил на Светия, отколкото да изпълни по принуда повелението на Свети Георги. Жена му го утешавала и казвала, че това е сън и не трябва да вярва на сънищата; но свети Георги му се явил през нощта и го посъветвал:

– Добре! Добре е, че имаш моите слова за дяволско мечтание, но аз пък ти казвам: щом се разсъмне, да заколиш всички домашни животни: волове, овци, свини и прасета и да ми служиш, защото непременно ще дойда с мои човеци. Ако ли не ме послушаш, тогава тежко и горко ще бъде на твоя дом: заедно с имането си ще загинеш.

Като се разбудил Теопист, обзет от голям ужас, започнал да вика силно към своите домашни, роднини и приятели:

– Идвайте по-бързо, о, мои приятели, и изколете воловете ми, кокошките и всичкия добитък, защото моят живот е в беда, ще изгоря заедно с имането си.

Когато чули неговия вик, всички помислили, че е изгубил ума си и нарочно иска да погуби имота си. Но Теопист ги убедил и те изклали всички домашни животни, които се употребяват за ядене. После повикал всички селски свещеници да му отслужат съборна Литургия. След Божествената Литургия поканените гости насядали на трапезата и с нетърпение очаквали свети Георги, та тогава да започнат да ядат. След малко се чул конски тропот и Теопист забелязал, че иде Светият с голяма конница. Той се затичал да го пресрещне и му се поклонил. А Светият му казал:

– Радвай се, Теописте!

Теопист му отговорил:

– Добре си дошъл, Господине мой!

Светият пак му рекъл:

– Чух, че си канил свети Георги Кападокиеца, и ето, аз дойдох на неговото място, понеже съм кападокиец и нося неговото име.

Светеца придружавали две прекрасни момчета, които седели от двете му страни: отдясно и отляво и му държали краищата на дрехата. Когато свети Георги седнал на трапезата, Теопист го помолил да влязат и другите момчета, но Светият му отговорил, че са много и ще отидат за почивка по другите къщи. Теопист пак помолил Светия поне сено да дадат на конят му, но свети Георги му казал, че не трябва и нека коня седи без ядене. Когато Светият влязъл на трапезата, всички му се поклонили и като се благословила трапезата, седнали да ядат. Светият се обърнал към гостите и им казал:

– Внимавайте, когато ядете, да не счупите някоя кост, защото, ако се намери и най-малка строшена костица, то ще ви накажа с люти мъки!

Жената на Теописта се уплашила и казала на мъжа си:

– Нима и гостите ни ще мъчи този странник.

Теопист ѝ казал да мълчи, като ѝ говорел:

– Мълчи, о, жено, защото този човек мнозина е помилвал, може и над нас да се смили и да ни даде някой и други златник, за да изкараме прехраната си.

Когато започнали да ядат, Светият наредил на двете момчета, които били с него, да слугуват на трапезата, а пък Теопист им казал, че щом се свърши виното в стомните, нека наливат от бъчвите. Но с молитвите на Светия виното в стомните не се свършвало и нямало нужда да се налива от бъчвите.

След трапезата всички станали да отдадат благодарение, а свети Георги им казал:

– Кажете тропара и кондака на Светеца!

Като започнали кондака: „Возделан от Бога“ и т. н., Светият започнал да се моли на Бога и казвал:

– Господи, Боже Вседържителю! Ти, който си сътворил всичко от нищо и Сам си рекъл, че ако Твоите слуги поискат нещо, ще бъдат чути; чуй и сега смирената молба на Твоя раб и оживи тези мъртви кости, за да се умножи Теопистовият дом, подобно на Твоя любимец Патриарха Иакова. Чуй ме, защото заради Твоята любов аз претърпях много беди, Владико, прославляеми в Пресвета Троица: Отец и Син, и Свети Дух амин!

Когато свети Георги свършил молитвата си, настанал голям трус и всички заклани животни оживели и започнали да ходят. В същия миг свети Георги заедно с двете момчета станали невидими, а събраните гости разбрали, че този воевода е бил сам свети Георги, и от благодарност към Светия, с голямо почитание целували мястото, където седял свети великомъченик Георги. По молитвеното ходатайство на мъченика Бог благословил Теопистовия дом и преумножил домашните му животни.

Нека и ние да въздадам благодарствено хваление на Бога и искрена признателност към Неговия угодник свети великомъченик и Победоносец Георги. Амин.

Това чудо е преписано от един ръкопис на проигумен Порфирий Зографский в 1767 година.

ДЕСЕТО ЧУДО

Заедно със споменатите чудеса нека си спомним и за онова чудесно събитие, което е станало на Лонго през 1714 г. в петия ден на месец май, чрез което свети Георги явно е показал, че е действителен защитник на Зографската обител. Ето какво разказва Зографското братство за това събитие:

Близо до Света гора и срещу Атонския връх от другата страна на морето, се намира едно село, наречено Сикя. Манастирът „Зограф“ има на това място ливада, от която всяка година добива сено. През една година, когато извозвали сеното, случайно воловете побягнали и направили малко пакост в нивата на един селянин от селото. Нивата му била засята с ръж, той се оплакал на държавните власти и манастирското братство заплатило глобата на властите и щетите на селянина. На другото лято, когато братята дошли за сеното, този небогобоязлив човек започнал да вика и да крещи, че не му заплатили щетите от миналогодишната ръж и се заканвал, че ще съобщи на турските власти. Тогава братята се посъветвали и намерили за благоразумно да му дадат един чувал брашно. Селянинът се зарадвал и занесъл да пресипе брашното в своя чувал. Но когато настъпила нощта, чувалът, в който пресипал манастирското брашно, се запалил и изгорял не само той, но и цялото му друго имущество, така че, едвам, с голяма мъка се опазила къщата му.

Всички, които видели това дивно и страшно чудо, прославили Всеблагия Бог и Неговия угодник свети Георги. Под неговия покров и ние да се спасим от видимите и невидими врагове. Амин!

Това чудо е вписано в Зографските ръкописи през 1785 г. от монах Иаков.

Чудото на св. Георги с българина

По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза: "Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам". Тогава повиках игумена и трима старци (калугери) и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

"Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни (на българите) храни, требищата (жертвениците) им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Иосиф (Стефан) и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ (схима), представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.

И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брата си и се покачи на престола. Тогава срещу него (Симеон) се надигна маджарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живее князът, а навън, при народа.

Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. И аз извиках високо: "Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави". Па се обърнах и към свети Георги и казах: "Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците".

Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И като се озърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час". Щом изрекох тия думи с плач, ето, моят кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи до него. И пак рекох: "Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене". Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: "Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш славата Божия". И запитах: "Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? - Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше". - И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.

Когато се върнахме у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих: "Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери Твоята рабиня Мария!". После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: "Скови ми, братко, кръст от тия обръчи". Той ги скова, както ми беше казал светецът.

И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на светия великомъченик Георги"

Източник: Житие, страдания и чудеса на свети вмчк Георги, "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, 2006

Тропар на св. Георги, глас 4:

Като освободител на пленници и на бедни защитник,
на немощни лекар, на царе поборник,
победоносни великомъчениче Георги,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак, глас 4, подобен: Вознесийся

Създаден от Бога, показал си се многоценен строител на благочестието,
хванал и събрал при себе си ръкойки добродетели,
защото, посял в сълзи, във веселие жънеш: пострадал
в кърви, изповядал си Христа и с твоите молитви
на всички носиш прощение на прегрешенията.