БЕСЕДА ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ

Презвитер Козма е старобългарски писател от 10. век. Той се издигнал по пътя на самообразованието – поне така може да се заключи от неговото признание, че бил „прост и неучен“. Творил е в Преслав, в двора на св. цар Петър I (927–969). Свидетелствата за живота му са оскъдни, затова данни за него се черпят единствено от произведенията му. Съчинението достига до нас не в авторов оригинал, а посредством по-късни преписи. Оцелели са общо девет преписа, най-старият от които е т. нар. Волоколамски препис от 1494 г., който се съхранява в Москва. Едни от преписите са с надслов „Слово свѧтаго Козмы презвѵтера на еретикы, препрѣніе и поученіе ѿ божественых книгъ“, а други: „Недостойнаго Козмы презвитера беседа на новоѩвившуюсѧ ересь богумилѹ“ (използвана и тук). Произведението е разделено на две основни части – „Беседа против богомилите“ и „Поучение от божествените книги“. Изградено е в полемичен стил. Смята се, че първоначално това са били две отделни творения, а впоследствие някой преписвач ги е събрал в едно, с едно общо заглавие.
Публикуваният тук текст е взет от книгата на д-р Васил Сл. Киселков „Беседа против богомилитѣ“ (Хемусъ, С. 1938 г.) и е преведен по препис от 16. век, първоначално съхраняван в Соловецкия манастир, после – в библиотеката на Казанската духовна академия. Взет е предвид и преводът на текста от 1494 г., издаден от проф. М. Г. Попруженко в книгата му „Козма Презвитеръ“ (БАН, С. 1936). Добавените за яснота на текста думи са заградени в скоби.

Беседа против новопоявилата се богомилска ерес

ПРОИЗХОД НА ЕРЕСИТЕ

Всичките заповеди на нашия Господ Иисус Христос са дивни и драги за тези, които ги почитат, понеже са казани за наше спасение. Макар че се отдалечаваме от Неговите заповеди, като чедолюбив баща, Той всякога търпи нашата злоба. Понеже не иска да погуби никого и желае всинца да се възвърнем към него и да се спасим, едни напътва и поучава чрез светото Евангелие, а други – чрез божествените мъже, за да не паднем в еретическия ров. „Всеки грях и хула, рече Господ, ще се прости на човеците; но на онзи, който хули Светия Дух, няма да се прости нито на този, нито в бъдещия свят“.

Знаейки това, нашият изконен враг, дяволът, не престава да мами човешкия род: като почнал от първия човек Адам, и до сега не спира да се грижи да отклони от вярата когото и да било, за да бъдат с него повече хора в мъките. И едни подлъга да се кланят на идоли, други – да убиват братята си, трети пък научи на блудство и на други грехове.

Но като видя, че всички тия грехове не са равносилни на еретичеството, влезе най-напред в Ария, който почна да хули Божия Син, понеже не го смяташе за равен на Отца, а за ангел и служител на Бога, забравяйки, че Христос е казал: „Аз и Отец сме едно“. Също влезе и в Савелия, който почна да слива божеството, казвайки, че Христос е пострадал на кръста телом, пострадало е и божеството на Св. Троица. Македоний пък хулеше Светия Дух, мислейки го за по-долен от Отца и от Сина, а не от същото божество.

На Никейския събор светите отци, по Божията воля подпомогнати и от цар Константина, проклеха тези учения и ги изтребиха измежду християните като плевел из нива. После се появиха много ереси по други места, но не за Св. Троица, а за Божите твари: едни така, а други иначе заблуждаваха, но поученията на светите апостоли и отци отвред ги отпъждаха.

ПОП БОГОМИЛ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ МУ

Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък.

Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат“, за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял“. Затова, като се уповавам на богатството на нашия Господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст.

За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са врагове на кръста Христов; техният край е гибелта“.

Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им. Но заради христолюбивия народ ще разкрия техните лукави речи, за да не попадне никой в мрежата им, и като разберат техните измами, да отбягват учението им. „Защото, рече Господ, всяко дърво по плода си се познава“.

Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ.

Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите Църкви, за което ще говоря по-нататък.

Но, о христолюбиво воинство, от вас никой да не им става другар, защото ще станете Христови врази! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност. Заради нас Господ слезе от небето и ни научи на своята воля, за да се избавим от лютите мъки, когато живеем по неговите заповеди. Затова да се стремим към добри дела, за да не се сбъдне с нас казаното от Господа: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не щяха да имат грях, а сега нямат извинение за греха си“. Но да се повърнем на въпроса.

„Като седеше Иисус на Елеонската гора, учениците Му дойдоха при Него и Му казаха: научи ни, Владико: що ще бъде знак на твоето пришествие и на свършването на света? – Господ им отвърна: Пазете се, защото мнозина ще дойдат в мое име и ще казват: Аз съм Христос! И мнозина ще измамят; но вие, рече, се пазете, да не ви измамят“. „По техните плодове ще ги познаете, защото не може добро дърво да роди лош плод, нито пък лошо дърво – добър плод. Не берат, рече, от трънето смокви, нито от къпината – грозде“. Така и вие познавайте такива по плодовете им, т.е. по лицемерието им, по критикуването им, по хуленето им. А като ги познаете, отбягвайте ги, за да не бъдете осъдени с тях. Ако някой стане другар на враговете на земния цар, той не е достоен да живее, а умира заедно с тях. Колко повече пък да не погинат във вечния огън враговете на небесния Цар, според казаното: „Всяко дърво, което не ражда плод, се отсича и се хвърля в огъня“.

Но що говорят еретиците? – Ние се молим на Бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас. – Уви, това прилича на думите на горделивия фарисей, който, когато се хвалел, казвал: „Не съм като другите хора – грабителите, неправедниците, блудниците“. Ние пък ще им отговорим: Какво се хвалите, горделиви еретици? Че и дяволът не спи, нито вкусва човешка храна, нито се труди! – Но ние, казват, когато се молим, призоваваме Бога. – Ние пък ще им отговорим: Та не чувате ли и бесовете, като се провикват към Господа: „Какво има между нас и Тебе, Иисусе, син на живия Бог? Знаем Те кой си, Светецо Божи. Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?“ Поучавайки ни, сам Господ казва: „Не всеки, който говори: Господи, Господи! ще влезе в небесното царство, а който изпълнява волята на Моя небесен Отец“.

Които са такива, ние ще ги оставим да вървят по своя път към погибел. По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. И, както онзи, който стреля срещу мрамор, не само че няма да го пробие, но стрелата, като отскочи, ще удари тоя, който стои назад, така и този, който поучава еретика, не само че не ще го поучи, но ще разврати и някого от по-слабоумните.

Но към кои прочее да си причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на Господа: „Тези, които вярват в Мене, ще вършат делата, които Аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат“. И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и Божите чудеса, що извършват мощите им със силата на Светия Дух. Те казват: Чудесата не се извършват по воля Божия, – тях върши дяволът, за да мами хората.

И много друго бледословят за тях, като клатят главите си като евреите, които разпъваха Христа. – О, търпеливи Боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?

ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

Наистина [еретиците] са по-лоши и по-мерзки от бесовете. Защото кой бяс някога се е противил на Божеството или е дръзнал да хули Божия свят, както еретиците? А що говорят? – Че не Бог е сътворил небето, нито земята, нито всичките видими [неща].

А всъщност, понеже са слепи и глухи, те не разбират, което казва Иоан Богослов: „В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко стана чрез него и без него не стана нищо от онова, което е станало“. Същото разказва и Павел: „Защото от Бога бе създадено всичко, което е на небето и което е на земята, видимо и невидимо, било тронове и господства, било началства, било власти; всичко чрез Него и за Него съществува“. И пак същият преблажен Павел заедно с Давида се обръща към Бога с думите: „В началото ти, Господи, основа земята и дело на Твоите ръце са небесата“. И много пъти светите пророци, апостоли и други праведници прогласяват Бога за творец на всичко видимо и невидимо. Но защо ли говоря за праведниците? Било езичника, било простака, било самия дявол запитай: Кой е творец на всичко видимо и невидимо?, - и те ще ти отговорят: Защо си толкова прост, човече? Що може някъде да стане без Божие повеление? – А вас, еретици, кой ви научи, че Бог не е създал всички тези твари? Тежко на вашето неверие, защо огън събирате върху главите си!

ЗА СВЕТИЯ КРЪСТ

Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст: Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу. – Ето защо, те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога. – О, колко ненавижда дяволът човешкия род! В колко пагубна пропаст го е въвел! Както едно време евреите, като четяха пророчествата, не разбираха какво се разказва за Господните страдания и, макар да ги четяха всеки ден и всяка събота, сами станаха Христови убийци, като намислиха да убият Безсмъртния, така и еретиците, които всякога четат Господните и апостолски слова, не разбират техния смисъл. И с право блаженият Павел ги нарича погинали, като казва: „Словото за кръста е безумие за тези, които гинат, а сила Божия е за нас, които се спасяваме“. И пак: „А за мене – да се прославя само чрез кръста на нашия Господ Иисус Христос“.

Впрочем, аз бих изтъкнал и чрез други книги, че Господният кръст е свят, но еретиците не ще повярват. Затова с право е писал по това апостол Павел към галатяните: „Проклет да бъде всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което писано в книгите на закона“. Затова, ние и мълчим, те сами се проклинат с апостолските думи, понеже мислят, че Господ бил разпнат не по своя воля и не заради човешкото спасение, а по необходимост. „Ако, рече, ние или ангел от небето ви благовестеше нещо друго, различно от онова, което ви благовестихме, да бъде проклет“. И още повече като иска да потвърди мисълта, повръщайки се повторно, казва: „Както и по-рано казах, и сега пак казвам: който ви проповядва по-друго от това, що приехте, да бъде проклет!“

Ето, вече трети път ви посочих не от себе си, а с думите на светите апостоли, че проклет ще бъде всеки,който не почита преданията, дадени нам чрез светите книги.

Кой християнин не се просвещава чрез Господния кръст? Кой не се радва, като вижда кръстове по високите места, където по-рано хората принасяха жертви на бесовете, като колеха своите синове и дъщери? Кой не се избавя от злото, когато се прекръсти от сърце, в каквато напаст и да е изпаднал?

Преди да бъде разпнат, Господ е предизвестил за своя кръст, говорейки на апостолите: „Както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Человечески, за да не погине и да има живот вечен всеки, който вярва в Него“. Наистина, братя, няма да загинат тези, които с любов гледат Господния кръст. Защото, когато гледаме кръста с телесните си очи, с духовните си пък гледаме разпнатия на него и Него славим с думите: Слава на Тебе, Христе, Боже наш, който си благоволил да умориш чрез кръста онзи, който някога умори в рая нашия прадядо Адам, и който си ни дал Своя кръст за да побеждаваме всяко дяволово нападение!

Надявам се с това да затворим устата на богомерзките еретици, които не говорят истината за Бога, и да достигнем безконечен живот. Но аз още няма да престана да изобличавам безбожните еретици, за да се опази Божията църква, т.е. християнската вяра, която те се опитват да разрушат.

ЗА ПРИЧАСТИЕТО

Какво говорят за светото причастие? – Причастие не се извършва по Божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Христос, когато е действал, не е извършвал литургия, затова ние не я почитаме – [казват те].

О, колко е голямо заслепението им! О колко е голямо окаменението им!

Кажи ми, безбожни еретиче, за какво каза Господ на апостолите, когато им даваше хляб: „Вземете и яжте! Това е Моето тяло, което се ломи за вас, за да се опростят греховете ви“, а също и като държеше чашата с пречистата си ръка и като я даваше на учениците си, за какво каза: „Пийте от нея всички! Това е Моята кръв, която се пролива за мнозина?“ За какво ли е говорил и Павел, когато е писал на коринтяните: „Аз приех от Господа това, което и ви предадох: че през нощта, в която бе предаден, Господ Иисус взе хляб и като го благослови, преломи го и каза: Вземете и яжте! Това е Моето тяло, което се ломи за вас. Също така взе чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всякога, когато пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете този хляб и пиете тази чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле той дойде. Затова, който яде този хляб и пие Господнята чаша недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но да изпитва човек себе си, па тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не отличава тялото Господне“.

Еретици, ето вече ясно ви посочих не чрез своите думи, а чрез тези на светото Евангелие и апостола, че светото причастие не е проста храна, както вие мислите, но е същинското пречисто тяло на нашия Господ Иисус Христос. Защото, както по-преди, когато създаде този свят, каза: Да бъде светлина! – и стана светлина; – да бъде небе! – и стана небе; – да бъде земя и всичко на нея! – и в един миг всичко стана, както ни разказват божествените книги, така и сега със своята сила Светият Дух превръща този хляб на тяло Господне, а тази чаша – на кръв, както ни завещаха в Писанието светите мъже, които са били очевидци на Божиите тайни. Та право е рекъл за вас божественият Павел: „Проклет да бъде всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгите на закона“.

Разкажете ни, кой ви научи, че това не е казано, за светия хляб и за чашата, както вие, еретици, разправяте, като се заблуждавате, че то е казано за „Четвероевангелието“ и за „Апостолските деяния“, а не за светото причастие. Тяло наричате „Четвероевангелието“, а кръв – „Апостолските деяния“.

А ние ще ги попитаме: Кажете ни, слепи, ако имате ум: когато Господ даваше на учениците Си хляба и чашата, казвайки: „Това е Моето тяло“ и „Това е Моята кръв“, - дали тази заповед даде, докато, беше на земята, или като възлезе на небето? Ако и да са слепи, те имат езици, които не могат да кажат, че Господ рече това, когато отишъл на небето. През нощта, в която се предаде, всичко това завеща и, като го освети, предаде го на апостолите, а апостолите – на нас. Когато го правим, ние вярваме, че то е същинско тяло Господне и същинска кръв, а не негов символ.

След като се възнесе Господ на небето, светите апостоли написаха четирите Евангелия за спомен и за спасението на всички, които са правоверни, както те ги предадоха: Матей [го] написа в осмата година след възнесението, Марко – в десетата, Лука – в петнадесетата, Иоан – в тридесет и втората, а пък [книгата] „Апостолските деяния“ бе написана след много години. Като узна Павловите слова и дела, евангелист Лука ги описа и ги предаде на църквите. И сега светите църкви се радват, като прочитат велегласно тези слова, както казва Господ: „Никой не туря под одъра свещ, след като я запали, а на свещника, за да видят светлината всички, които влизат“.

Но защо казвате, еретици, че това не е речено за светото причастие, а за „Четвероевангелието“? Тежко на вашето неверие, ако не се поправите, както каза блаженият Павел: „Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон пред двама или трима свидетели, безмилостно [се наказва] със смърт, колко по-жестоко наказание, мислите, ще заслужи този, който е потъпкал Божия син и счел кръвта на завета, с която е осветен, за проста кръв, и е похулил Духа на благодатта“?

ЗА ЛИТУРГИИТЕ

А защо хулите светите обреди, които ни са предадени от светите апостоли и богоносци отци? – Говоря за литургията и другите моления, които се вършат от добрите християни.

Казвате, че не апостолите са установили литургията и причестяването, а Иоан Златоуст; че от Рождество Христово до Иоана са се изминали повече от триста години. Нима толкова години Божите църкви са били без литургия и без причестяване? Та апостол Петър не създаде ли литургия, която и досега държат римляните? Иаков, Господният брат и първият епископ в Иерусалим, поставен от самия Господ, не създаде ли литургия, която и досега слушаме да пеят над гроба Господен? Едва след това великият Василий в Кападокия, като прие откровение от Бога, нареди причестяването и ни предаде литургия, като я раздели на три, както му заповяда Светият Дух.

ЗА ДУХОВЕНСТВОТО

Ами защо вие казвате, че причестяването и духовните обреди не са отредени от Бога, и хулите иереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници слепи фарисеи и лаете много по тях, като псета по конник?

Понеже сте слепи с умствените си очи, когато четете посланието на блажения Павел, не можете да разберете кой е поставил свещениците, епископите и останалия църковен клир по цялата земя. Но, както е писано, „като искаха да изтъкнат своята правда, не се покориха на Божията правда“.

Дори и да живеят в леност правоверните свещеници, както вие говорите, когато ги критикувате, ала те не хулят Божеството като вас. Но и да биха извършили те нещо скришом, - „а кои сте вие, които съдите чуждия слуга?“ – както каза апостолът. „В един голям дом има не само сребърни и златни съдове, но и глинени, и дървени, едните са за чисто, а другите за нечисто. Ако някой се очисти от тези неща, ще бъде съд почетен, осветен“. Затова, ако не са били добри, не щяха да бъдат осветени.

Ако ли вие, еретици, не вярвате на тези думи, че иереите всякога биват осветени от Бога, послушайте какво казва на филипяните великият апостол: „Павел и Тимотей, слуги на Иисуса Христа, – до всички светци в Иисуса Христа, които са във Филипи, с епископите и дяконите: благодат и мир на вас от нашия Бог, Господ Иисус Христос“. И на Тита: „Заради това те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш свещеници във всички градове, како аз ти заповядах“. А на Тимотея, сам като го постави за свещеник, така пише: „Не занемарявай дарбата, която ти е дадена чрез възлагане на ръцете на свещенството“. И пак, като му заповядва да има честни свещеници, казва: „Свещеници, които добре извършват своите длъжности, да се удостояват с двойна чест, а най-вече – които се трудят със слово и учение“.

Като чуват тези думи, еретиците пък ни отговарят: Ако сте свети, както казвате, защо не живеете, както вие заповядано и както пише Павел до Тимотея: „Епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдър, страннолюбив, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолник, не златолюбец, добър уредник на своя дом; така и дяконите да са честни, не двоезични, да не пият много вино и да са много известни; да се изпитват по-напред, дали са такива, че тогава да служат, ако са непорочни“. А ние не ви виждаме да сте такива. Свещениците вършат всичко наопаки: упиват се, грабят, скритом вършат и други лоши (неща), и няма кой да ги възпре от тия лоши работи, както казва Павел: „Пред всички изобличавай тези, които съгрешават, за да имат страх и другите“. Епископите пък, които не могат да се въздържат, както ние се въздържаме, въздържат нас от моления, а после ни вкарват в грях.

Ние пък им отговаряме така: Еретици, нима не чувате Павла, който пише и говори за това на Тимотея: „Не приемай обвинения срещу свещеник, освен при двама или трима свидетели“.

Като не се срамуват, безсрамните и високомерни еретици пак казват: Скритом колко ли съгрешават, когато явно живеят плътски, а не духовно, както ние живеем! А плътските дела са тези, рече Павел: „Прелюбодейство, блудство, разпътство, идолослужение, магия, вражда, завист, ревност, ярост, убийство, пиянство, игри и всичко тем подобно; онези, които вършат такива дела, не ще наследят царството Божие“.

Ние пък ще им отговорим, като кажем: Защо ли толкова ни се хвалите, еретици? Не чувате ли Господа, който казва: „Всеки, който се възнася, ще се смири, а който се смирява – ще се възнесе“. И пак: „Господ се противи на високомерните, а на смирените дава благодат“. А кажете ми, каква е вашата молитва, когато е примесена с хули към Божеството? Сбъдва се, което Давид е писал за вас в Псалтира: „И тяхната молитва да им бъде в грях“. А че жреците са честни пред Бога, чуй, що казва Господ на апостолите: „На Моисеевия стол седнаха жреци, и което ви кажат да вършите, вършете и спазвайте, но не вършете според делата им, защото те говорят, а не вършат“.

Виждаш ли, еретиче, че ти е заповядано да почиташ жреците, макар и да са лоши? Ако Бог заповядва на апостолите, които са толкова велики и свети, да слушат тези, които седят на Моисеевия стол, колко е още по-хубаво вие и всеки човек да почита тези, които седят на Христовия стол! Защото, колкото Христос заслужава по-голяма чест от Моисея, толкова и тези, които седят на стола Му, заслужават по-голяма чест от онези, които седят на Моисеевия стол. Ати, като си ослепял духовно, не почиташ Христовия жрец и укоряваш пастиря на Неговите овце. Виждаш малката сламчица в окото му, а не изваждаш из своето хулно око толкова голяма греда. Не знаеш ли, че в своите ръце той държи Божия агнец, който взема греховете на целия свят? И ангелите не смеят дръзко да гледат Божия агнец, който може с един дъх да погуби в този миг греховете на света, като огън да ги изгори?

А кой си ти, който съдиш и осъждаш жреца преди Божия съд? Дори и да е грешен жрецът, но той не е еретик. А всеки грях е по-малък от еретичеството. Евреите плюеха връз Господнето тяло, а еретиците храчат връз Неговото Божество, ала (всичко) пада върху лицето им. Затова еретиците са по-грешни и от самите евреи, които разпнаха Христа: защото тези похулиха тялото, а онези – Божеството.

Като не може да се противи самичък на Божията светиня, дяволът си послужи с тях, както едно време си послужи с Иуда, за да бъде Господ разпнат. А като искаше да премахне молитвените чинове, които ни предадоха светите апостоли и отци, си послужи с техните уста, за да хулят всички предания на светата Църква. Но това никога не може да бъде. „На камък, рече Господ, ще изградя църквата Си, и вратите на ада не ще я надделеят“, които врати са еретическите учения. Защото тези наистина са врати адови: които ги слушат, ще слязат в преизподнята на ада.

Толкова силни някогашни царе, князе и майстори се опитаха да съборят Божията църква, т.е. християнската вяра, но не можаха; дори те сами се погубиха духом и телом, а църквата и до сега съществува без повреда и вечно (ще пребъде. Затова и Давид) виком говори: „Много псета ме обградиха, сбирщина от нечестивци ме обкръжи“. Затова и блаженият Павел нарича еретиците с множество лоши имена, говорейки: „Пазете се от псета, пазете се от крадци, пазете се от зли работници“, „защото, каза, аз зная това, че след моето заминаване ще навлязат зли вълци, които няма да пощадят стадото“. Светецът ги нарича и с множество други по-лоши от тези имена, що знаят онези, които четат. Сам пък Господ казва: „Който не влазя в овчата кошара през вратата, а от другаде, той е крадец и разбойник“.

ЗА ПРОРОЦИТЕ

А кой апостол или кой праведник ви научи, еретици, да отхвърляте закона, от Бога даден Моисею? Каква ли неправда намерихте в пророците, та ги хулите и не приемате книгите, написани от тях?

Защо се представяте, като да обичате Христа, а отхвърляте предсказанията на светите пророци за Него?

Пророците нищо не са казали по своему, но така ни предсказаха, както им е заповядал Светият Дух. Ако не вярвате на тези думи, че някога Господ е говорил чрез устата на пророците, то послушайте какво говорят за пророците светите апостоли. Ако ли не вярвате и на апостолите, тогава сте по-големи неверници и от езичниците и по-долни от бесовете. Великият и върховен апостол Петър дума: „Бог говори чрез устата на всичките Си пророци от вековете“. Чуй пък и блажения Павел, който също така казва: „И Той даде едни да са апостоли, други – пророци, едни – евангелисти, други – пастири и учители за усъвършенстване на светците“.

Виждате ли, еретици, че пророците са свети и чрез техните уста Духът ни е възвестил всичко? А по-нататък ще ви покаже още повече, че светите пророци не са говорили от себе си. Ако ли не вярвате на това, вие виждате, ние не сме виновни. „Проклет да бъде всеки, каза, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгите на закона“. Затова ние и да мълчим, според Писанието, проклети са всички, които не вярват на писаното в книгите на закона. А какво говори Писанието за Давида, от чийто род Христос се роди? „Намерих, рече, Давида Иесеев, мъж по Моето сърце, който ще изпълни всичката Ми воля“. За него и евангелист Матей пише в началото: „Книга на родословието на Иисуса Христа, син Давидов, син Авраамов“. Самият Давид, толкова велик и толкова свят, еретиците не смятат за нищо, и думите, що изрече Светият Дух с неговите уста, отхвърлят. Не почитат и Авраама, Божия другар, и Даниила, и Азарините синове и другите пророци, от които дори свирепите зверове се уплашиха, а огънят се поколеба. Безчестят и Иоана, предтеча и заря на великото слънце, като го наричат предтеча на Антихриста. Него сам Господ посочи като най-велик от всички светци, казвайки: „Между онези, които се раждат от жени, никой не стана по-велик от Иоана Кръстителя“, от когото се кръсти (Христос), като му преклони и божествената Си глава. В същност, те сами са антихристи, според думите на евангелиста Иоана Богослова: „Деца, последно време е. И, както сте слушали, че антихриста иде, и сега има много антихристи“.

ЗА СВ. БОГОРОДИЦА

Освен всичко това зло тези окаяници вършат още и друго: не почитат преславната и пречиста Богоматер, майката на нашия Господ Иисус Христос, и много бледословят за нея. Техните думи и гадости не може да се пишат в тази книга. За нея пророците предсказаха. Едни я нарекоха врата заключена и непроходима за никого освен за единаго Бога, а други – духовна стълба, по която верните ще се възкачат на небето; трети – света планина, в която се засели Бог; друг я нарече ръчица, която събира небесна манна. Давид пък я нарече Царица и дъщеря: царица, понеже стана майка на Небесния Цар, а дъщеря, понеже се роди от неговото семе. А премъдрият и велик между царете Соломон се обръща към нея с думите: „Много дъщери станаха добродетелни, много спечелиха богатство, но ти се възмогна и надмина всички“. А други я нарекоха с други имена, както им внушаваше Светият Дух. А Боговидецът Исаия велегласно вика за нея: „Ето, девица ще зачене в утробата си, и ще роди син, и ще го нарекат (Емануил, т.е. ) с нас е Бог“. А пък архангел Гавриил със страх й говореше: „Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе!“. Щом Господ е с нея, както е и всякога, без край, тогава вие, еретици, какво чакате да постигнете, като не се грижите толкова за спасението си?

О, преблажена Богородице, към нас пък, които се уповаваме на тебе, бъди милостива тука и на Страшния съд! Ти се яви най-честита от всички видими и невидими. Наистина блажен е Давидовият дом, в който ти порасна. Бог е всред тебе. Не ще се поклатиш, защото Вишният те освети за свое обиталище. Ти си помощница на всички християни, застъпница на грешните, хвала на девствениците, опора на нашата вяра. И сега, о блажена Богородице, помоли своя Син да ни избави от всяко зло! Чрез тебе познахме Божия Син и успяхме да станем наследници на светата Му плът и кръв. На икона като видим Неговия образ, носим на твоите ръце, ние, грешните, се радваме и, като коленичим пред него, любезно го целуваме и се надяваме с твоите молитви да постигнем небесен живот. – Защото, както каза великият Василий, почитта към иконата е почит към нарисувания.

ЗА ИКОНИТЕ

Еретиците, като слушат апостол Павел да казва за идолите: Не е прилично да се покоряваме на злато или сребро, „изработено с човешко изкуство“, мислят окаяните, че то е казано за иконите. И като намират оправдание в тези думи, те не им се кланят насаме. Но поради страх от хората, и в църква ходят, и кръст и икона целуват, както ни разказват тези от тях, които се възвърнаха към нашата истинна вяра, говорейки: Всичко това вършим за хората, а не от сърце; тайно пазим вярата си.

А ние, правоверните люде, когато видим Господния образ написан на икона, като прострем ръце към него, като обърнем духовните си очи към небето, към самия Онзи, който е с Отца и Светия Дух, викаме: Господи Иисусе Христе, Който в този образ се яви на земята заради нашето спасение и се съгласи доброволно да приковеш на кръста Своите ръце и Който ни даде кръста Си, за да пропъждаме всеки враг, смили се над нас, които се уповаваме на Тебе!

А когато видим иконата на св. Мария, Божията майка, също така й се молим из дълбината на сърцето, викайки: Пресвета Богородице, не забравяй своите люде, нас! Ти си нам застъпница, а на грешните – помощница. Чрез тебе се надеем да получим опрощение на греховете, - и прочее.

Когато пък видим образа на някой светец, също тъй казваме: Божи светецо, – казваме името му, – който си пострадал за Господа, ти имаш смелост пред Владиката; моли се за мене, за да се спася с твоите молитви!

Виждаш ли, еретиче, че лъжовни и прелъстиви са твоите думи, които говориш, когато казваш: Които се кланят на иконите, приличат на елините.

Когато се кланяме на икона, ние не се кланяме на баграта, нито на дъската, а на онзи, който е бил с този образ и който е нарисуван, на себе си подобен, какъвто е бил на вид, – било стар, било млад. Както жената, която е доброумна и която обича своя мъж, когато види в стаята си дрехата или пояса на мъжа си, когато е отишъл на дълъг път, поема я в ръце, целува я и до очите си я полага, не защото обича пъстротата на дрехата, но защото й напомня за нейния любим; така също и ние, христолюбивите християни, когато намерим каквато и да било част от дреха, в която е страдал Божи угодник, или кост от неговото тяло, или пръст от гроба му, смятаме ги за всечестни. И като ги поемаме със страх, ние любезно ги целуваме, но не защото почитаме пъстротата на дрехата, а светеца, или, по-право, Христа, Комуто той е угодил, както казва божественият Давид: „Боже, много ми са мили твоите другари!“

ЗА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ

Но ние, казаха, не слушаме Давида, нито пророците, а самото Евангелие и не живеем по Моисеевия закон, а по апостолския.

Ала послушайте, еретици, ако имате уши, да ви посоча, че и от самия Христос се отмятат онези, които не слушат пророците и закона. Защото какво каза Господ? „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не съм дошъл да наруша, а да изпълня“. И пак: „Ако не вярват на Моисей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, пак няма да му повярват“. Още и това: „Ако не вярвате в Моисеевите книги, как ще повярвате на Моите думи?“

Но какво зло и позорно видяха еретиците в закона или в пророците, та ги хулят и отхвърлят и смятат, че те не могат да ни спасят? Та какво говори Господ в Евангелието за праведните, за тези, които са живели по първия закон, казвайки: „Кога видите в царството Божие Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци, а себе си, еретици, изгонвани навън“. Нима това не е писано в светото Евангелие?

Защо казвате, че пророците на са свети, нито са предсказвали чрез Светия Дух, а от себе си? Та не чувате ли и Господа, който е казал: „Как ви се чини за Христа, чий син е Той? Отговориха му: Давидов. А Господ им каза: Че как ще е негов син, ако чрез Светия Дух Давид го нарича Господ?“ Виждате ли? Господ казва, че Давид е предсказвал чрез Светия Дух, а не от себе си. „Еретиците се разлъчват в това, което знаят по природа като безсловесни животни“.

Ето, христолюбци, вече ви показахме, че еретиците са противници и врази на Св. Дух. Кой ли говори по-ясно от Петра, върховният апостол, който рече: „Никога не е било пророчеството по човешка воля, но светите Божии човеци са говорили, водими от Светия Дух. Но имало е, казва, и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще се явят учители, които тайно ще уведат пагубни учения, наречени ереси, и мнозина ще последват тяхното разпътство“.

Окаяните мислят, че знаят книжовните глъбини. Но щом поискат да тълкуват книгите, те ги изопачават за своя погибел, както пише апостол Петър: „Нашият възлюбен брат Павел ви писа, според дадената му премъдрост, както той говори за това и във всички послания, в които има неща мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите писания, за своя погибел. И тъй, вие, възлюбени, като знаете (това) от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблужденията на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си“.

Виждате ли, що свидетелствуват за тях светите (апостоли)? След като ги видяхме и разбрахме, да ги изгоним навън, понеже са врагове на Христовия кръст.

Докато хулят всичките закони, предадени на светата Божия църква, своите учения те излагат с почит, като баят някакви басни, както техният баща, дяволът, ги учи да бледословят.

Макар и да е неприлично да изобличаваме пред вас техните бледословия, защото, както и по-рано казах, всичко поднебесно се осквернява от тях, все пак аз малко ви разказах, но за другото ще премълча, „защото, каза апостолът, срамота е да се говори за онова, което те тайно вършат“.

ЗА ДЯВОЛА

Мнозина пък не знаят каква е тяхната ерес и мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от Бога някоя награда за веригите и тъмницата. Но нека чуят Павел що казва за това: „Ако и да се подвизава някой, не се увенчава, ако не се подвизава по правилата“. Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат, щом като те наричат дявола творец на човека и на всичките Божи твари? А поради голямата си простотия едни го наричат отпаднал ангел, а други го смятат неправеден уредник. И тези техни думи са за смях на умните, защото подобно на гнила дреха не могат да се сберат накуп. Понеже всеки иска да надхитри другите, всеки по свой ум създава име на своя баща и учител. А толкова го почетоха, че го нарекоха творец на Божиите създания, а Божията слава считат за слава на дявола. А Бог е казал чрез пророка: „Другиму не ще дам славата Си“.

Еретиците, като чули лъжливия дявол да говори на Иисус: „Всичко ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“, повярвали му и мислят, че той е властител над Божиите твари. И пак, като чули Господа да казва: „Сега се осъди князът на този свят“ и „Сега иде князът на този свят и в Мене той няма нищо да намери“, – тези думи, като чули, еретиците нарекоха дявола властител и княз на Божиите твари. Но нека чуят, защо се нарича княз. Преди да бъде разпнат Господ, когато идолите се бяха намножили на земята, дяволът се гордееше, и с него царуваше грехът и смъртта. Но когато единоутробният Син Божий благоволи да разруши неговата сила със воя кръст, оттогава се нарича не княз, нито властител, а враг и неприятел. Дори го виждаме да бъде побеждаван всеки ден не само от мъже, но и от жени – най-слаби същества, както добре знаят тези, които са чели житието на светата девица Иустина, на епископа Киприана и на други Божии светци. Дяволът се нарича княз, баща и учител на тези, които вършат неговата воля: разбойниците, блудниците, еретиците и всички, които го слушат. Но не Бог му е дал власт над тях, а те самоволно отиват при него. В сърцата на всички той сее зли мисли, ала не жъне навсякъде. Щом няма власт над свинете, още по-малко има над човека, който е сътворен от Божиите ръце!

Слушаме мнозина от нашите да казват: Защо Бог позволява на дявола (да напада) хората? – Тези думи са детински и не са на здрав ум. Заради своите храбреци Бог позволи на дявола да сее зли мисли в сърцата на хората, та да проличат тези, които изпълняват волята на дявола. Защото що е по-добро от Христа? – Но и Иуда стана негов предател, понеже самичък беше лош. А що е по-лошо от дявола? – Но и Иов биде венчан, както казва златоречивият Иоан. Като лошо куче, което иска да ухапе, и дяволът напада човека, ала, щом види в нашите ръце жезъла и Божията палица, сиреч кръста, бяга от страх, а ние се утешаваме според пророческите думи: „Твоят жезъл и твоята палица ме успокоиха“. Затова ние, братя, когато на сърцето някому от нас залегне мисъл, която ни води към какъвто и да било грях, нека вземем този жезъл и Господнята палица, сиреч знака на Христовия кръст. И като го направим на лицето си и в сърцето си, тутакси ще се отстрани от нас страшното и безсрамно куче. Ако ли се опитва много пъти пак да ни напада, със същия знак да го пропъждаме.

Понеже еретиците се отчуждиха от Христовия кръст и го отхвърлиха далеко от себе си, дяволът ги води лесно по волята си.

Както тези, които ловят риба с въдица, не могат улови такава, ако не забодат на въдицата червеи, така и еретиците покриват своята отрова с лицемерно смирение и пост. Освен това, като държат светото Евангелие в ръцете си и като го тълкуват неправилно, с него улавят хората заради собствената си погибел. Те напразно мислят да погубят всичката християнска вяра и любов и безумно се измъчват със своите моления. „И да раздам, каза, всичкия си имот, да продам и тялото си да бъде изгорено, щом нямам любов, нищо няма да постигна“.

Ако това е казано за човека, то колко повече (важи) за Църквата Божия, която учат да не обичаме! И с тяхната погибел страда светото Евангелие в ръцете им, като златна обица в свинска уста. И толкова сладкото ястие става смъртоносно, когато се вложи тяхната отрова в душите на тези, които слушат заблужденията им, както налятата с медовина чаша се огорчава от една чаша оцет. А има и такива, които, като слушат тяхната смъртоносна отрова, мислят, че никакво зло не вършат. Такъв е обичаят на дявола: и очите заслепява, и греха намалява, та тези, които вършат зли дела, да мислят, че не вършат нищо лошо. Ако умира птица, когато се завърже само за един нокът, как да не умрат еретиците, които са свързани за толкова пръсти.

А кое ли слово от книгите не изопачиха? Какво ли не похулиха в този свят, устроен от Бога? Не само към земята, но и към небето отправят хули, като казват, че по волята на дявола е всичко. Небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, църква, кръстове и всичко Божие отдават на дявола. Изобщо всичко, което се намира на земята – одушевено и неодушевено, – наричат дяволово.

ЗА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО

Като чуват Господа да разказва в Евангелието притчата за двамата синове, те считат, че по-старият син е Христос, а по-малкият, който заблудил баща си, че е дяволът. И сами го назоваха Мамон. Него наричат още творец и уредник на земните твари (и мислят), че той е заповядал на хората да се женят, да ядат месо и да пият вино.

Изобщо, като хулят всичко наше, сами се прогласяват за небесни жители, а човеците, които се женят и които живеят светски, наричат Мамонови слуги. А самите, които се гнусят от всичко това, не го приемат не поради въздържание, както ние, които не го смятаме за скверно. И за това е предсказал светият дух чрез устата на Павел, когато писал на Тимотей: „А духът ясно казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат прелъстителни духове и бесовски учения чрез лицемерието на тези, които говорят лъжа и имат покварена съвест и забраняват жененето и (препоръчват) въздържане от ястия, що Бог е създал (да ядат) с благодарност верните и тези, които са познали истината; защото всяко Божие творение е добро и нищо не е за отхвърляне, когато се приема с благодарност, защото се освещава чрез Божие слово и с молитва“.

Видяхте ли, еретици, тези думи на Светия Дух, който казва, че законната женитба е непорочна и е узаконена от Бога и че яденето и пиенето с мярка не ще погуби човека. „Защото, казва, ядете ли, пиете ли, или нещо друго правите, всичко правете за слава Божия“. И на Тита пише: „За чистите всичко е чисто, за осквернените и неверните нищо не е чисто, защото умът и съвестта им са осквернени“. А Павел не излекува Тимотея от честите му болки, макар че е могъл самичък да го излекува, а го предаде на виното, като на някой мъдрец да го лекува, за да ни покаже с пример, че виното носи здраве, ако се пие по малко, а увеличава греховете и причинява болести, ако се пие по много. „Но пазете се, каза Господ, когато отегнат сърцата ви от ядене и пиянство и от грижите на този живот, и внезапно да не би да ви застигне оня страшен час“. Това рече за лошата храна, а за угодната храна казва: „Всичко, което влазя у човека отвън, не може да го оскверни, защото не идва от сърцето му; а което излиза из човека, то го скверни; защото отвътре, из сърцето на човека, излазят зли мисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства, хули, гордост, - всички тези излазят отвътре и те оскверняват човека“. Затова човек трябва да се пази най-много от тези дела, които го оскверняват; и при ядене и пиене да не прекалява. Така заповядват Господ и светите апостоли, защото всичко е добро, което се яде с мярка и на време. Защото ис ветите апостоли, като се събраха в ИИерусалим, изпратиха по земите Павла, Варнава, Иуда и Сила, като писаха така: „Видя се угодно на Светия Дух и на нас да не ви обременяваме с някоя друга тегота, освен с тези най-потребни (неща): да се вардите от идолски треби, от кръв, от мъртво и от блудство; от тия неща като се пазите, добре ще сторите“.

Това пък пишем не защото позволяваме, нито защото заповядваме на човеците да се опиват или да преяждат, но защото искаме да запушим устата на мерзките еретици, които ни заповядват съвсем да не вкусваме нито месо, нито вино, смятайки ги за скверни. Та сами знаем, че пияницата е омразен на Бога и на хората. И светите книги много пъти укоряват тези, които пият много.

Пияницата служи за смях на глупавите и за плач на мъдрите, защото той погубва ума и съзнанието, които му са дадени от Бога, и самоволно става неразумен добитък вместо човек. Наутре го боли глава и стомах, а жилите му тръпнат. От това се поражда, мисля, и двойна вреда: грехове за душата и болест за тялото. Затова добре е да се пие вино с мярка за телесна потреба. Превиши ли се – въвежда човека в много злини.

Някои от такивата ще ми рече: Кой те постави учител над нас? Но нека помни писаното: „Всеки съвършен дар и всяко добро желание иде от горе“. Това говоря, не за да се хваля, нито да се превъзнасям, - не дай Боже! – но защото искам да възразя на такива, понеже високомерието и ангелите от небето сваля. Боя се да замълча, като слушам апостол Павла, който говори: „Проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запрещавай, увещавай с всяко търпение и поука, защото ще дойде време, когато ще почнат да не слушат здравото учение, но според своите похоти ще си насъберат учители и ще отвърнат слуха си от истината, и ще се обърнат към басни“. И пак: „Заръчвай на богатите в тоя свят да не мислят високо за себе си и да не се надяват на богатства, които изчезват, а на живия Бог, който ни дава (всичко) изобилно за наслада; да правят добро, да богатеят с добри дела“. И пак говори: „ Прочее, пазете себе си и цялото стадо, всред което Светият Дух ви постави стража, за да пасете Църквата на Господа Бога, която Той придоби със Своята кръв“.

Затова, о христолюбци, и ние, недостойни учители, ваши иереи, молим ви с апостолските думи, които казват: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бог, защото много лъжливи пророци дойдоха на този свят. Защото ще се появят, каза Господ, лъжехристи и лъже пророци и ще извършват знамения и чудеса, за да се съблазнят избраните, ако е възможно; вие пък се пазете; ето, всичко ви предсказах“.

Чухте ли, възлюбени, що ви каза Господ? Разбрахте ли дълбочината на Неговото милосърдие? Ето, предсказах ви, сиреч: ако измамят някого от вас, няма да сте помилвани; ето, предсказах ви, говорейки: Ще се появят лъжехристи и лъжепророци, т.е. еретици, и ще извършат големи чудеса и знамения, но помнете моите думи – ето, това ви предсказах. Ако ли им вярвате или ги приемате с обич в своя дом, или им създавате някаква радост, ето, предсказах ви: с тях ще бъдете осъдени на вечни мъки.

Затова, о христолюбци, дори да видите еретика, че изгонва бесове, че лекува слепи или възкресява мъртви, не вярвайте! Защото Господ рече: „Ще извършат знамения и чудеса, за да прелъстят избраните, ако е възможно“.

Ако отиде при еретиците баща ти, майка ти, брат ти или синът ти и ако не те послуша, след като го посъветваш веднъж и дваж (да се откаже от тях), отстрани се и го възненавиди! „Човек еретик, рече, напусни, след като го съветваш веднъж и дваж, като знаеш, че който се е развратил, той съгрешава; от само себе си е осъден“. И Господ казва: „Който не възненавиди баща си, майка си или брат си и общува с тях, не може да бъде Мой ученик“. И пак казва за тях: „Ако те съблазнява дясното око или ръка, или крак, отсечи го от себе си и го хвърли, защото е по-добре да влезеш сакат в Царството Божие, отколкото с всичките си членове да бъдеш хвърлен в пещта на вечния огън“.

ЗА СВ. КРЪЩЕНИЕ И ЗА ДЕЦАТА

Виждате ли, братя, колко ги е поразил дяволът, та отхвърлят светото кръщение и се гнусят от младенците, които се кръщават? Ако им се случи да видят малко детенце, гнусят се като от лоша смрад, извръщат се, плюят, закриват се, при все че сами са смрад за ангелите и за хората.

Дори и да искат да лъжат според обичая си, казвайки: „Християни сме“, не им вярвайте, защото те лъжат като своя баща, дявола!

Че как ще се нарекат християни, когато нямат свещеници, които да ги кръщават; когато не спазват самия кръстен знак; когато не пишат свещеническите молитви и когато не почитат свещениците? Ако ли има някъде свещеник да е изпаднал в тяхната вяра, той е захвърлил изцяло нашата; ако ли някой я пази, то е от страх от земните господари; умът и любовта му далеко се отклоняват от закона, предаден на светите църкви.

А малките деца са чисти и безгрешни. Нека чуем Господа, който говори на апостолите за тях: „Оставете децата и не им забранявайте да идат при мене; на такива е царството небесно“. И пак: „Ако не се обърнете и не станете като децата, не ще влезете в царството Божие“. Еретиците се възнесоха във високоумието си дори повече от известния фарисей, че смятат за недостойно да приемат при себе си децата, които Господ нарече чисти. Понеже се гнусят от тях, те ги отбягват. Създават им постоянно нови имена поради голямата си простотия. Като ги мислят за дяволчета, наричат ги мамончета или богаташчета, защото богатството е Мамон. „Придобийте си приятели с неправедно богатство“ – каза Господ. А то значи: отстъпете на бедните от вашите жилища, „за да ви приемат те във вечните обиталища“.

За светото кръщение не съм длъжен да ви пиша. И глупавият знае, че кръщението е узаконено и предадено от Бога. „И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светия Дух и като ги учите да пазят всичко, което ви заповядах“ — каза (Иисус).

ЗА ЧУДЕСАТА

Еретиците се опитват да разорят и онова, което светите апостоли съградиха и научиха с много труд. За тях право казва божественият Давид, като говори: „Враговете на Господа, които се прославиха и възгордяха, ще изчезнат, като дим ще изчезнат“.

Та как да не са врагове на Бога и на хората, когато не вярват в Господните чудеса? Те наричат дявола творец, а не признават Христос да е вършил чудеса. Като слушат евангелистите велегласно да проповядват за Господните чудеса, изопачават тяхната проповед за своя погибел. Те казват: Христос нито сляп е излекувал, нито хром е изцерил, нито мъртвец е възкресил. Това било само приказки и басни, защото, казват, за лекуването на сакати евангелистите по погрешка излагат. Те не вярват, че в пустинята народът е бил нахранен с пет хляба. Те казват: Това не са били хлябове, а (Евангелията на) четирите евангелисти, и петият – Апостолските деяния. Изобщо да речем: всичко изопачиха за своя погибел.

КАК СЕ МОЛЯТ БОГОМИЛИТЕ

Моленията, според заблудата им са безброй. Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите стаи, но като държат отворени всичките пет врати, при все че е заповядано да бъдат затворени.

Когато се молят казват: „Отче наш, който си на небето“. Но и затова трябва да се осъдят, защото на дума наричат Твореца на небето и на земята Отец, а неговото творение смятат за творение на дявола. Когато се молят, кръст не правят на лицето си.

Ние ги питаме, казвайки: Според вашето безумие, ако дяволът е създал всичко видимо, то защо ядете хляб и пиете вода, щом като всичко това е творение на дявола? И защо се обличате в нашите дрехи? Осъждате ни заедно с оногова, що ги е сътворил, ала без да искате, предавате ни Богу, защото Бог е създал и нас, и всичко видимо и невидимо. А вашите мисли и думи е посял дяволът. Като не си намерил място под небето, като птица дяволът си свил гнездо в сърцата ви и влял мислите и ученията ви.

Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите? Вие казвате: „Това хора са отредили, а не е писано в Евангелието“. Защо не почитате всички Господски празници и паметта на светите мъченици и отци?

Това са сплетните на тяхната заблуда, това е знакът за тяхната гибел. Другите думи на тяхната гнусота ще оставя, защото са някакви съчинени басни. Тям е прилично да ги говорят, понеже те нямат ум.

Ако биха имали ум, не биха учили, че Пресвета Божия Майка е съгрешила; ако биха имали ум не биха наричали дявола творец на небето и земята; ако биха имали ум не биха казвали, че светият кръст е Божи враг; ако биха имали ум, не биха хулили светите църкви (и) предадените им служби; ако биха имали разум, не биха наричали измама чудесата, които се извършват над светите мощи, щом слушат, че Господ казва: „Който върви в Мене, делата, които правя Аз, ще ги прави и той, (даже) и по-големи от тях“. А като не искат да отдадат славата на светците, еретиците хулят и Божиите чудеса.

Ако ли някой пък ги запита: „Така ли правите и говорите?“, те отричат и се кълнат: Не сме такива, каквито ни мислите! И толкова се отричат от своите дела и моления, че не би се помислило, че те вършат нещо лошо. „Всеки, който върши зло, ненавижда светлината – рече Господ – и не отива към светлина, за да не се открият неговите зли дела“. Те заблуждават своите, като казват: Ако бъдат узнати от хората нашите моления и нашите дела, целият ни труд ще погине. Опитват се да се прикриват с думите на писанието, които Господ каза: „Когато се молите, не бивайте като лицемерите“. Намазват си лицето, за да изглеждат пред хората като постници. „А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя Отец, (който е) в тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но (така): Отче наш, който си на небесата“. „Защото, рече, лицемерите обичат да се молят, заставайки по кръстопътища“, и прочее.

Като четат всичко това, еретиците го изопачават.

Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие. Ала горко вам, както е писано, според думите на Господа: „Горко на тоя свят от съблазни, защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!“ И пак: „Който съблазни едного от тези, които вярват в мене, по-добре би било за него да бяха окачили на шията му воденичен камък и да бяха го потопили в морската глъбина“.

ЗА ТРУДА

Но познай и другите им думи, с които улавят душите на простите люде. Те казват: Не е прилично да се трудим, да вършим земни (дела), както е казал Господ: „Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете; защото всичко това търсят езическите народи“.

И затова, едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща в къща и ядат чуждото имане – на измамените от тях хора. „Ала те – според Господнята реч – ще получат по-голямо наказание“. Да чуем и апостола Павла, който даром не е ял хляба на никого: „На мене, рече, и на тези, които бяха с мене, служиха тези ръце“. И за ленивите пише, като казва: „Празният, който не работи, да не яде“.

ЗА ВЛАСТТА И УПРАВНИЦИТЕ

Еретиците се осъждат двойно като разпространяват друго учение, понеже са нови апостоли и предтечи на антихриста и понеже подготвят хората да приемат погибелния син.

Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на Бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.

Но и по този (въпрос) да напомним на христолюбците апостолските и пророчески думи и поучения, за да посрамим безсрамните еретици, защото царете и болярите са поставени от Бога. Послушайте какво казва Божията премъдрост: „Чрез Мене царете царуват и повелителите в Мене управляват земята; Аз обичам, които Мене обичат; и които Ме търсят, ще Ме намерят; богатството и славата са Мои“. Богоотецът Давид пък учи да се молим на Бога за царя, като казваме : „Господи, спаси царя и ни изслушай в онзи ден, в който Те призовем“. Сам пък казва Богу за това: „Господи, с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва. Ти му даде, каквото сърцето му желаеше, и не го лиши от онова, което поискаха неговите устни; на неговата глава положи венец от скъпоценен камък; голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече в слава и величие: Ти му даде благословение навеки; развесели го с радостта на лицето Си, защото царят се уповава на Господа и по милостта на вишния няма да се поклати“.

Виж и блажения върховен (апостол) Петър – наистина блажен, (защото) го възвеличи нашият Господ Иисус Христос, говорейки: „Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото чрез тебе ще съградя Моята църква и еретическата лъст не ще я разори, и ще ти дам ключовете от небесното царство“, чиято сянка дори е церила болни – виж, що казва по този въпрос, уреждайки църквата, която му е била поверена: „Покорявайте се на всеки човек заради Господа, било на царя като човек с най-голяма власт, било на човеци като на такива, които са изпратени от него за наказание на злодейците и за похвала на добротворците, защото такава е Божията воля: Като правим добро, да обуздаваме невежеството на безумните човеци и като Божи слуги всичките почитайте, братството обичайте, бойте се от Бога, царя почитайте! Раби, със страх покорявайте се във всичко на господарите, не само на добрите и прозорливите, но и на злите! Защото, каква похвала е, ако търпите, когато ви наказват, загдето сте съгрешили? Но ако търпите, когато сте направили добро, (а ви наказват) това е благодат от Бога. Защото затова сте и призвани, както и Христос умря за нас, като ви остави пример да вървите по Неговите стъпки“.

Чуй и преблажения Павел – крепкият Господен страстотърпец, който се показва толкова голям между светците, колкото е месецът между звездите; с ръцете на когото Бог създаде велики чудеса, понеже носеха на немощните кърпи с неговата пот, и те ги излекуваха, и който бе дигнат до третото небе след като чу неизречените думи – чуй него, който заръчва на свети Тимотея, казвайки: „И тъй, заръчвам ти, чедо Тимотее, моли се за всички човеци, за царете и за всички, които са на власт, за да преживеем тих и мирен живот във всяко благочестие и чистота, защото това е добро и приятно пред нашия Спасител Бог“. „Слугите да се покоряват на своите господари, да им угаждат във всичко, да не възразяват на властниците, да бъдат послушни и покорни на началниците, да бъдат тихи и да проявяват всяка кротост, към всички човеци“.

Виж пък и към римляните що пише: „Всеки човек да се покорява на властниците. Няма властници, които да не са от Бога, защото властниците са създадени от Бога. Затова, които се противят на властниците, противят се на Божията наредба; тези, които се противят, вършат грях. Князете не са, за да се боят добротворците, но злите. Искаш ли да не се боиш от властелина, върши добро, та да бъдеш и похвален от него. Ако ли правиш зло, бой се от него, защото не напразно носи меч; защото Божи слуга е – в гняв да мъсти на този, който върши зло“.

И към ефесяните пак пише: „Почитай баща си и майка си – това е първа заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш дълго време на земята. И вие, бащите, не дразнете децата си, но възпитайте ги в наставление и учението Господне. Раби, покорявайте се на (вашите) по плът господари със страх и трепет, като работите не като человекоугодници, но като Христови раби, изпълнявайки от душа, волята Господня, усърдно служейки като на Бога, а не на човеци, и знаейки, че всеки, раб или господар, ще получи от Господа според доброто, което извърши! И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, като знаете, че и над самите вас има господар в небесата, у когото няма лицемерие“.

Това са поучения на светите апостоли, това е заповед Господня. Затова, ако някой учи другояче, дори и ангел да бъде, а не човек, да бъде проклет, според апостолското слово.

По този (въпрос) писаха много и други светци, ала и то не е в подкрепа на еретиците и на прякоречивите (им) безсмислици.

ЗА БОГАТСТВОТО

А дето пък (Христос) казва: „Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или в какво ще се облечете“, значи, че Господ без да ни забранява ръчния труд, заповядва ни да не се отдаваме на ламтеж към земното богатство, а да се грижим повече за душата. „Душата е по-ценна от храната, каза, а тялото от облеклото“. Ето защо не е забранено да работим ръчна работа, ала като работим с ръце, с душата си да мислим за божествени (неща). Ако Бог беше заповядал на хората да не работят, то тревата щеше да ражда жито, а гората грозде. А сега Бог, като заповядва на хората да се трудят и от труда си да помагат на нуждаещите се, иска да затъкне устата на ленивците и на хулителите на истината. Защото заповядано е: всичко да се извършва за Божия слава, за да се прослави Творецът чрез нашия вътрешен и външен човек. Всичко, което ще вършим и говорим, по-рано трябва да обмислим. Ако е угодно на Бога и ако е полезно за душата, с радост да го вършим и говорим; ако ли не, далеч да бягаме от него. Защото и за празните думи на хората ще отговарят в съдния ден.

ЗА ГРЕХОВНИТЕ ПОМИСЛИ И ПОГЛЕДИ

Свръх това, Той съобщава и за мислите – че и в тях съгрешаваме, като казва: „Който поглежда на жената на ближния си с пожелание, вече се е осквернил с нея в сърцето си“. Виждате ли, че и с думи, и с помисли съгрешаваме пред Бога? А Той има власт и за малък грях много да ни мъчи.

Немалък грях е и този: да гледаме дръзко лицата на жените. Най-добре е да гледаме към земята. Лицето на жената е въдица за сърцето. Имаш ли своя съпруга, бъди от това доволен. Ако ли нямаш, още повече се радвай в Бога, защото Бог сравнява твоето държане с мъченическа кръв. Вървете по средния, царския път, сиреч по Божията повеля: нито като се пресилвате, нито като се отдавате на леност. Не измисляйте нищо към написаното в книгите, а живейте тъй, както учат светите апостоли.

ЗА ИЗПОВЕДТА

Ще ви разкажа и друга басня на еретиците, с които дяволът, който ненавижда човека, ги лови.

Ако и да чуват Иаков, брата Господен, да казва: „Изповядвайте си греховете един на друг и молете се един за друг, за да оздравеете“, те не разбират, че то е казано на иереите. „Болен ли е някой между нас, рече, нека повика черковните презвитери, за да се помолят над него, като го помажат с масло в името на Господа. И молитвата, (произлизаща) от вярата, ще изцери болния; дори и да е направил грехове, ще му се простят“.

Еретиците пък сами себе си изповядват и си прощават, макар че сами са свързани с дяволски окови. Това правят не само мъжете, но и жените, което е достойно за хула. „Защото, рече апостолът, не позволявам на жената да поучава, нито да господарува над мъжа, а да бъде в безмълвие“. И пак: „Жената да се учи на безмълвие с пълно благоговение“. А на мъжете казва: „Братя, недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим“, защото много е срамотно да се мисли някой за умен и голям. А на самия Петър Господ рече: „Каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небето“. А след възкръсна из мъртвите, когато се яви на апостолите, каза на Петра: „Симоне Ионин, обичаш ли Ме? – А той отговори: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Каза му (пак): Паси овцете Ми!“

Това е пример за епископите и свещениците. Те са поставени за пастири и учители на словесните Божии овце. На тях е заповядано да свързват и да развързват. „Еретиците пък хулят това, що не знаят – според думите на блажения апостол Иуда – а което знаят по природа, като безсловесните животни, в него се разтляват“. Горко им, защото отиват в Каиновия път, хвърлиха се в користната Валаамова заблуда и загинаха в Кореевото упорство. Те са петно на вашите „вечери на любовта“, като пируват с вас и без страх се боят. Те са облаци безводни, звезди блуждаещи, за които навеки е запазен мракът на тъмнината“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЪВЕТИ

Заради хората всичко това и нещо повече от него светите апостоли написаха за еретиците. „Вие обаче – според думите на върховния апостол, – роде избран, царско свещенство, свето стадо и люде, които Бог придоби, почитайте всички свещеници! Тичайте (при тях) като при хора, които са добри и които умеят! Защото, рече, промъкнаха се някои човеци, всички са нечестиви и превръщат (благодатта) на нашия Бог в разпътство“. Иоан казва: „Който иде и не носи това учение, не го приемайте в своя дом, нито го поздравявайте; защото, който го поздравява, става съучастник в неговите зли дела; защото, рече, много лъстци дойдоха в този свят; пазете се от тях, за да не погубите, което сте изработили“. И ако разберете, че някой изповядва еретическа вяра, а някои от вас умеят да поучават, поучете го и го отправете в истинския път, „защото, рече, грях е на онзи, който знае да върши добро, и не го върши“. Ако ли не ви послуша и не възприеме това здраво учение, отърсете и праха от нозете си, като кажете: „Вашата кръв на вашите глави да бъде!“ Такъв отбелязвайте със знак и бягайте от него духом и телом! „Нека ви бъде, рече Господ, като чужденец и езичник“. И това знайте: по-добре ще бъде на Содом и Гомора в Съдния ден, отколкото на този човек.

Не давайте следователно светото учение на непокорните псета, нито изсипвайте вашите бисери пред свинете. Ако ли, като слушат тези свети думи, се покаят и се откажат от еретическата измама, приемете ги с радост, като пазите да не би да се каят на лъжа, а не наистина, защото те са много лукави и крият своите мисли в дъното на сърцето. И, както казах, ако наистина се откажат, като изповядат със сълзи своите измамни заблуди, то с любов ги изведете към истинския път, като знаете, че голяма награда ще получите горе. Защото Бог рече: „Който извлече честния от недостойните, ще бъде като Моите уста“. Още каза: „Имам други овце, които не са от тази кошара, но и тях трябва да доведа, ако послушат Моя глас; и ще бъде едно стадо и един пастир“. Чуй пък евангелиста Иоан, който казва: „Братя, ако някой от вас се отклони от истината и друг го възвърне, нека знае, че който е отвърнал грешника от лъжливия му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“. „Правете всичко без ропот и без съмнение, както казва божественият Павел, за да бъдете безукоризнени и чисти, съвършени Божии чеда всред лукав и развратен род, всред който сияете като светлина, в света, като държите словото на живота за моя похвала в деня Христов. Защото нашето живелище е на небесата, откъдето очакваме и спасителя, Господа Иисуса Христа“.

Освен това да не бъдем вече младенци, които плават и биват увличани от всякой вятър на (лъжливо) учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата.

Поучение от божествените книги

ЗА МОНАШЕСТВОТО

Слушаме, че и между нашите има добри (монаси), които се мамят по законната женитба и не вършат достойното за спасението на тия, които живеят на това творение, т. е. на света. Други пък, които странстват и не се подстригват по закона, отиват в Иерусалим, трети пък – в Рим и други градове. И като се наскитат така, завръщат се по своите домове, каейки се за безумния си труд. А някои от тях си вземат жени, та стават за смях на хората. Други не снемат от плещите си монашеския сан, при все че много малко мислят за него. Други пък ходят от къща в къща и като не затварят устата си от словоохотливост, разказват и описват онова, което има по чуждите земи. С това искат да бъдат прославени от хората. А други пък и по-лошо правят.

Това говоря, като не хуля монашеството – не дай, Боже! Всички са свети, които са узаконени от Бога.

Но искаш ли да бъдеш монах и да приемеш кръста, наречен Иисусов Христов, стой си у дома! Защото да понасяш твърдо напастите, които идат от Бога и от хората, без да се отчайваш, и да не хулиш онзи, който ти причинил напастта; да не завиждаш; да не ревнуваш; да не лукавстваш; да се пазиш от всяко лошо дело, слово и мисъл - това значи да вземеш Господния кръст, да се отречеш от себе си и да вървиш след Господа: „Който иска, рече, да дойде след Мене в царството небесно, да се отрече от себе си и да вземе кръста си и да върви след Мене“.

Ако ли се противиш обаче на тези думи и казваш: Не е възможно да се спасят, които живеят на този свят, понеже има да се грижат за жена и деца, да помагат насила в работите и на земни господари, (да понасят) от войската всякаква пакост, а от старейшините – насилие, то и това да знаеш, брате: много простотия живее у тебе, та затова така говориш.

Но послушай да те поуча не от себе си, а от светото Писание, че не вършиш прилично, като изоставяш тези, които се уповават на тебе и се препитават от тебе. Послушай какво казва на Тимотей блаженият Павел: „Ако ли някой не се грижи за своите, а още по-малко за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверника“. И пак му казва: „Верни са тия думи: който желае епископство, добро дело помислюва. Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, чист, не пияница, кротък, не златолюбец, добре да управлява своя дом. Защото, ако не умее да управлява своя дом, как ще се грижи за Божията църква?“ Та ако това е казано за епископа, колко повече за тебе!

Ако ли денем ти работиш на земните господари, както казваш, или пък нищетата, човешката разпоредба или нещо друго ти пречи да се молиш на Бога, не обвинявай тях, но още по-добре изпълнявай, което ти е поръчано, като чакаш да получиш от Бога награда за това според своя труд, както и по-горе го изтъкнахме със светите книги. Освен това имаш и толкова време през нощта, колкото през деня: раздели го по угодата си и една част отреди за почивка на тялото, а друга – за молитва към Бога. Бог не е на едно място, а, както рече божественият Давид: „На всяко място на владичеството му, благославяй Господа, душо моя!“ И ако бъдеш възненавиден от някого, пак не скърби! Щом като нашият Господ прие разпятието и Неговите светци пострадаха от горчива смърт, макар да са били без грях, ние, грешните, не сме ли още по-длъжни да страдаме, да преживяваме люти мъки? Сам Господ е казал: „Блажени сте, когато ви възненавидят и изгонят и кажат против вас лъжовни каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небето“. „През много скърби, каза апостолът, трябва да влезем в царството небесно“.

Но аз, каза, съм богат и искам да страдам в манастир и да си спася душата, като живея в нищета; тук, в света, не е възможно да се спася. Апостолът казва: „Не обичайте този свят и (нещата), които са в него“.

Но ако ли не знаеш, човече, за какво е казано това, то послушай Иоана Богослова, за да ти покаже какво не трябва да обичаш: „Ако някой, каза, обича света, той няма любовта на Отца, защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, – не е от небесния Отец, а от този свят“.

Виждаш ли за какво говори това светият апостол? Всичко, което е в този свят – похотта на плътта и похотта на очите и гордостта, – не е от Бога, а е от този свят. Затова, човече, и в манастир да отидеш, и в пустиня да избягаш с тия похоти, безумно и напразно ще се скиташ, ако не ги отмахнеш от себе си. Мнозина погинаха в пустинята и планините, защото мислеха за светски (неща), но и мнозина, които и с жени живееха в градове, се спасиха. Светите апостоли и сам Господ, когато е ходил по света, са поучавали (хората) да отбягват всички тези похоти. Защото храбрецът не може да изпъкне, ако не убие противника. Господ допуска скърбите да нападат рабите му, та когато ги преодолеят, да се явят по-светли. И златото става толкова по-светло, колкото повече се нагрява на огън. Не можем да ковем златния и сребърния съд, нито да изправим изкривения, докато не го положим на наковалня и не ударим с тежък чук. Затова и ти, ако искаш да бъдеш съсъд на своя Владика – но си се разсипал от грехове, ала и досега не си се изковал чрез сълзи, нито си се поправил чрез покаяние – поне отсега се опомни, сепни се, потърси ходатай, който знае да ти укаже пътя към Божието царство. Ние не сме родени да угаждаме на корема, а главно на Бога. Ето защо и аз, грешния в Господа, моля ви: като виждаме толкова ратни беди и всички сегашни злини на тази земя поради човешки грехове, нека всеки от нас да се замисли, казвайки: Нима заради мене Бог да е изпратил война на земята? – И всеки от нас нека се приготви, защото не знаем в кой час ще дойде душевният крадец. „Бъдете будни, каза Господ, защото господарят на къщата ще дойде във време, когато вие не го очаквате“. И пак казва: „Бъдете будни и се молете през всяко време, за да може да избегнете всичко това, което ще бъде, и да се изправите пред Божия Син“. Затова, братя, нека всичко вършим според закона и според съвета на тези, които знаят, за да не затънем в пристанището.

Мнозина пък от тези, които отиват в манастир, като не могат да понасят тамошните моления и трудове, избягват и се завръщат като псета на своя бълвоч. Други пък, като изпаднат в отчаяние, прегрешават по-тежко и от това. Те се скитат без място от град на град, като ядат напразно чуждия хляб. А понеже са свободни от молитва и работа, изживяват си дните, следейки къде стават угощения, понеже са слуги на корема си, а не на Бога. „И за такива последното състояние бива по-лошо от първото“ – според апостола.

Затова, братя, ако и да сте на света и да живеете в богатство, послушайте какво казва блаженият Павел на Тимотея: „На богатите в този свят заръчвай да не се надигат, нито да се надяват на непостоянното богатство, но на живия Бог, който ни дава всичко в изобилие за наслада; да вършат добро; да богатеят с добри, щедри дела; да бъдат щедри и общителни, като си събират имот – добра основа за бъдещия живот, за да постигат вечен живот“.

Виждате ли, че богатството не е зло, ако добре се управлява?

Ако ли някой, като бяга от немотията, отива в манастир, или като не може да се грижи за децата си, бяга от тях, той вече там не търси Божията любов и не отива, защото иска да послугува на Бога, а защото иска да почива и да угажда на корема си. Такъв се отрича от вярата и е по-лош от езичника, както рече апостолът, и става причина за много клетви. Защото осиротените от него деца, когато мрат от глад и зиме страдат, в честия си плач го проклинат, казвайки: Защо ни роди баща ни, а нашата майка ни остави всред такова голямо страдание и всякаква беда?

Ако ни е заповядано да храним чуждите сироти, колко повече не трябва своите да морим! Бог навсякъде ще приеме нас, които живеем точно по закона. Черните ризи няма да ни спасят, нито пък белите ще ни погубят, когато вършим, което е угодно Богу. Затова, ако си богат, ще можеш да се спасиш с милостиня и молитви, като прочиташ често светите книги и като вършиш, което се заповядва от тях. Ако ли пък си беден, с ръцете си като си изкарваш хляба, с него прехранвай и себе си, и своите, като отбягваш кражбата и всяко зло. Благодари на Бога и за това, гдето ще получиш и по-голяма награда, понеже поради бедността си ти си се потрудил повече за невинността си пред Бога, отколкото богатите. „Комуто е дадено много, и много ще се иска от него“ – рече Господ. Затова една твоя троха, дадена на бедния, ще заслужи повече, отколкото големите дарове, дадени от богатите. Не на монасите е казано това: „Гол бях, и не Ме облякохте; странен бях, и не Ме прибрахте; боледувах, и не Ме посетихте“. Не е полезно за монасите да излизат нито из манастира, нито из килиите, когато не е необходимо. Какво ли ще дават, когато сами искат облекло от другите. Не и на постниците, които не знаят има ли нейде тъмници, е казано: „В тъмница бях, и не ме посетихте“. А тези думи са казани от Христа заради живеещите в този свят. „Когато постиш, рече, помажи си главата и си измий лицето, та да се покажеш, че постиш, не пред хората, но само пред Бога“. Затова, братя, и ние да помажем душевната си глава с маслото на нищелюбието, като измиваме тайно лицето си със сълзи!

Виждаме други да скитат с чорлави глави и небрежни към тялото. Уподобили се на лицемери, според думите на Господа те погубват своята награда.

А има и други, които възразяват и не слушат тези, които ги поучават, и се причисляват към големите светилници. Те казват: „Та Антоний, Сава и другите отци, като избягаха от този свят, не отидоха ли в пустинята?“ – Ние пък им отговаряме: Наистина, брате, добре мислиш и добре ще започнеш работата, ала помисли ще можеш ли да поемеш техните страдания? Защото те не само че не са имали покой нито един час, но и много беди са изпитали от зли бесове. Па и постните им мъки са били големи. Кой ще разкаже за тяхната жажда за вода, за техните земни мъки? А ти, понеже се обещаваш по същия начин да страдаш, изпитай се (по-рано) в своята стая, като седиш поне три години, учейки душата си да понася мъките, които прие за нас нашия Господ Иисус Христос. Ако някой говори лошо за тебе, не позволявай на гнева да излезе из твоите уста чрез думи! Ако някой извърши върху тебе някакво насилие, не роптай против него! С духовния пост се постига повече, отколкото с плътския. Не се радвай, когато врагът ти страда, и не скърби, когато брат ти богатее всеки час! И името Господне да не излиза из твоето сърце. Било когато ядеш, било когато пиеш, било когато вършиш нещо друго, казвай: Господи Иисусе Христе, смили се над мене! – Всичко това да става тайно. И ако видиш, че си съвършен във всичко това, пази се от лукавия и високоумен бяс да не всее в сърцето ти пагубната мисъл, че ти си велик. И ако ти каже, че вече си голям и си угодил на Бога, помисли за своите първи грехове, като кажеш: Ако и да ми е простил греховете милосърдният Господ заради безконечното Божие царство, драго ми е да изтърпя двойни мъки. Ако ли ти припомни множеството грехове, които си извършил на младини, говорейки: Много си съгрешил и не можеш да бъдеш простен – не го слушай, нито се отчайвай, но кажи: Моят Господ Иисус Христос е дошъл да помилва грешните.

И ако видиш, че си силен да претърпиш всякакви мъки, тогава иди в манастир и заради Христа се покори на своя игумен. И като се отречеш напълно от волята си, до смъртта си изпълнявай неговата воля. Почитай игумена като Бога, а братята като апостоли и не давай воля на сърцето си да дири нито Рим, нито Иерусалим. Пребивавай в своята килия, като извършваш моленията, що ти е наложил игуменът. Макар и там да си, сам Господ Иисус Христос ще дойде при тебе със своя Отец и Светия Дух, водейки със себе си Петър и Павел и другите светци, които търсиш далеко. И ще видиш, че те не са само в килията, но и в сърцето ти, защото сам (Христос) се обеща да дойде с Отца у такива и да си направи у тях обиталище.

Ако ли се случи да се разори мястото поради нахлуване на войска или поради друга причина, където те Господ отведе и където ти покаже място, вече там заживей като вършиш първото. Господ не ще умори с глад душите на праведните. Както умира рибата, когато е без вода, така погива монахът, когато се отлъчи от манастира. И както кокошката създава запъртъци, когато често става от яйцата, така и монахът забравя отредената нему служба, когато често излиза от манастира по своя воля. Всичко това написаха светите отци, за да се спасят послушните.

Има пък други, бесни на дума, които се противят на Писанието. Като искат да живеят по своя воля, построяват си други жилища, като оставят своите (близки) без причина и (там) узаконяват своите навици. Искат с това да се прославят на земята, което и става. А като се обогатят телом, а не духом, заживяват по старому. Те се завръщат (към първите си привички), както свинята към тинята според Писанието; гиздят се с облекло и се перчат на тези, които вървят след тях. И кой от тези, които мислят добре, не ще се натъжи, когато ги види така да вършат? И ако да са такива, повече укоряват нас, които пишем това, а не себе си. А кой ще разкаже насилията, които извършват над немощните? Макар че прочитат книги за закона и устава за монашестването, сами вършат някои простъпки и дела противозаконни. И като искат да изтъкнат своята правда, не се покоряват на Божията правда. Но горко им! – както каза пророкът: „Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред самите себе си!“

Когато бяха миряни и живееха в много неправди, казваха: Когато станем монаси, ще се разкаем за тях. Но и когато достигнат този голям ангелски образ, пак ходят според първия си нрав и обичай, за да се сбъднат думите, казани за тях: „Защото по-добре би било за тях да не бяха познали истината, отколкото да се отклонят от предадената им света заповед, след като са я познали“. Заради тях добрите и законни монаси се ненавиждат от хората.

А за храната и за веселбите им и за подобни тям неща невъзможно е да се говори, защото на трапезата си имат много и различни ястия, както богатите, които живеят светски; (вдигат) голяма врява и ту се обиждат, ту се сприятеляват – не по закона. Щом престанат да се карат, отдават се на пиянство, като се помиряват и сприятеляват в името на виното, а не на Бога. „Ала приятелството със света е вражда против Бога“, както рече апостолът. Който прочее иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. И при все че са такива, мислят, че са монаси и че служат на Бога. „Но не можете, рече, да служите Богу и Мамону“. Длъжни сме да си направим приятел от неправедното богатство, като задържим за себе си, което ни се пада и ни е достатъчно, а с излишъка да нахраним недъгавите сираци. А ние, с което сме длъжни да бъдем приближени на Бога, със същото ставаме Негови врази.

Знаем, че тези думи са ненавистни на такива, ала не и Богу, защото не от себе си говорим, а от светите апостоли и пророци. Вземаме думи като бисери и с тях ковем венец за главата на всинца ни – сиреч за Христа. Затова, който ненавижда нас, ненавижда тях, а именно – Светия Дух, който е говорил чрез устата им. А Иоан Богослов казва: „Ние сме от Бога; който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша“. И пак: „Който казва: познавам Бога! – а заповедите Му не спазва – лъжа е, и истината не е у него“. „А без дела, вярата е мъртва“.

И тъй спомнете си, братя, колко светци претърпяха всякакви страдания и различна смърт заради Божието царство! А ние поне гърлото си да затворим за различна и ненавременна храна. Ако на богатите, които живеят в света с жени, е забранено ненавременното хранене, то колко повече на монасите? Пътници и пришелци сме, братя, в тоя свят.

Послушайте великия върховен апостол Петър, как ни учи с милост, като казва: „Възлюбени, моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате мерзките похоти, що воюват против душата, като имате добри обноски помежду си. Защото всяка плът е като трева, и всяка човешка слава е като цвят от трева: изсъхва тревата и цветът й отлита; словото Божие обаче пребъдва до веки. И тъй, като оставите всяка злоба, всяко коварство и лицемерие и всяка клевета, като новородени младенци ламтете за духовното и чисто мляко, та с него да пораснете за спасение, понеже вкусихте, че Господ е благ“. А блаженият Павел и с молитви ни учи, казвайки: „Затова прекланям си коленете пред Отца на нашия Господ Иисус Христос, да ви даде, според богатството на славата Си, сила и крепкост, (за да се утвърдите) чрез неговия Дух във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете да проумеете с всички светци, (що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да познаете любовта Христова)“. И пак: „Ако сте умрели с Христа за стихиите световни, то защо като живеещи в света се приучавате да ви налагат постановления, (които подлежат) на разрушение? И тъй, ако сте възкръснали с Христа, търсете това, което е горе, гдето Христос седи от дясно на Бога; мислете за горното, а не за земното, защото умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога. А когато Христос, вашият живот, се яви, тогаз и вие ще се явите с Него в слава“.

Виждате ли, братя, колко поучения на светите апостоли погребваме в забрава? Ала моля ви, да се опомним и да станем от този дълбок греховен сън, за да не чуем онзи горчив отговор: „Идете от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели“. Затова, по-добре е да изгорите от тези думи, отколкото във вечния огън.

А други се затварят в килия и се отдават на волята си. Там те живеят, гоейки се като свини в кочина. Те се задоволяват с подаяния. Поради това, като отбягват манастирския закон, не искат да работят, нито да се покоряват на игумена и нито ден не могат да преживеят в мир с монасите. Като искат да минат за почтени на земята, предават ни свои завети и закони; чрез изповед опрощават [грехове] и вършат безумия, когато сами трябва да бъдат опростени от другите. И което е най-ненавистното и най-мръзко пред Бога – високоумието, то пребивава у тях. Мислят за себе си, че са велики и свети, че всички хора са по-долни от тях и че само те са угодни Богу. И като стоят тук, уреждат чуждите домове, а от безумие своите отбягват; често купуват и продават и уреждат имения от ниви и ливади.

И други безумия те вършат: изпращат всякакви разкази и книги, поръчвайки да бъдат разпространени и по други страни, ако е възможно.

Такъв е, прочие, лукавият дявол. По волята си той отклонява всички от правия път, за да се сбъдне Давидовото пророчество, което казва: „Всички вкупно се отбиха и станаха непотребни: няма кой да прави добро, няма нито един“ [Пс. 13:3]. Това било писано заради злите и незаконно скитащи се по всички градове. Като забравиха поученията на апостола Павла, те, ядейки чуждия хляб в леност, зле прекарват дните си. На такива заръчва в посланието си към солуняните: „Заповядваме ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас. Само знаете, как трябва да ни подражавате, защото не безчинствахме при вас, нито ядохме хлябдаром и някого от вас, но в труд и мъка работихме и ден и нощ, за да не отегчим никого от вас и не затова че нямахме власт, но да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате. Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчвахме: който не иска да работи, да не яде. Слушаме, че някои у вас живеят безчинно и нищо не работят; на такива заповядваме и ги молим в нашия Господ Иисус Христос да работят безшумно и да ядат свой хляб“ [2Сол. 3:6-12].

Зная пък други отци, които наистина подобава да наречем монаси. Дори погледът им показва, че са ангели Божии. Думите им са светлина за душите, а те са като небесни (ангели) по планините и живеят също като тях. Непрестанно славят Бога, не се грижат да натрупат богатства, нито се красят с блестящи одежди, но през всяко време като че се пекат в огнената геена и като че виждат вече Господа, който иде от небето да съди. Кой ще разкаже за доброволните им сълзи и скърби?

Други пък се скитат, както казва Павел по планините и земните пещери, като се лишават от всички блага на този свят. За тях целият мир е недостоен. Те пребивават по двама или по трима в една душа, носейки всред себе си Христа, според Писанието. Ако се случи някому от тях да изпадне по необходимост в града или на пазара, той, като си покрие лицето и като се наведе, извършва необходимото. Те не се гнусят от жените, както еретиците, ала от голямо смирение сами смятат, че са недостойни да гледат хората. Странят от всяка злоба, само се осъждат, сами се укоряват и със знака на честния кръст просвещават вътрешния и външния човек. И ако им се случи да бъдат познати от някого, като от огън бягат от човешката слава, защото знаят писаното: „Което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога“ [Лука 16:15]. А другите им доброти кой може да разкаже?

А ти, човече, ако искаш да монашестваш, ето показахме ти всички пътища на спасението. И ако си изпитал душата си и ако сърцето ти е силно за всякакви неволи и за речените страдания, „то с радост тичай към подвига, който ти предстои, като имаш предвид началника и завършителя на вярата – Иисус“.

Ала варди се от отрова: жена си напущаш, без да си настанил децата си, и оставяш земята, без да си ги поучил в страх Господен и без да си се погрижил за техния живот. Защото всеки християнин е длъжен да научи всички, които са в неговия дом, да се боят от Бога, понеже ще отговоря за тях пред Божия съд.

Ако ли бягаш, понеже мислиш, че този свят е скверен, и хулиш живота с жена, понеже не позволява да се спаси, който така живее, ти с нищо не си далеч от мисълта на еретиците. Защото и те учат, че съпружеството е скверно и че месоядството и винопийството ни отлъчват от Бога. Но те се мамят. Това никъде не намираме в светите книги. На светите събори светите отци най-много проклеха онези, които хулят Божия свят и писаните устави, казвайки: „Които хулят тези, които ядат месо или пият вино с мярка, или носят бляскави одежди и поради това са безсилни да добият спасение, да бъдат проклети!“ – Всички сме длъжни да изпълняваме съветите на тези, които умеят, за да не отиде трудът ни напусто и безсмислено.

ЗА СЪПРУЖЕСТВОТО

Има мнозина мъже, които имат зли, слабоумни жени и които се въздържат по волята им. На такива мъже въздържанието се преобръща на разврат. Заради това апостолът казва: „Всеки да си има своя жена и всяка да си има свой мъж“. Блаженият Павел влезе в дома на верните и като седна на одъра, поучаваше мъжете и жените, казвайки; „Не се лишавайте [един от други], освен по съгласие до уреченото време, сиреч – поста, било че искате да прекарате в пост, било че искате да се очистите поради някоя друга причина; всичко да става със съгласието на вашите жени; и пак се събирайте наедно, за да не ви изкушава сатаната в помислите“. Тези думи не са мои, а на Иоан Златоуст, а най-вече апостолски. Въздържаш ли се, жено, и не искаш ли да се събираш с мъжа си, той, понеже не се насища, бяга от тебе и другаде съгрешава. Ала неговият грях се отдава на твоето въздържание. Затова кое е по-добро, с тебе ли да се събира той, или с блудница? Но твоето събиране с него не му е забранено от Бога; с тебе да се съедини не е грях. Ако ли лежи с друга, ти погуби своя уд. Защото, ако той извърши грях, еднакво съгрешава цялото тяло, а мъжът и жената не са две, а една плът, както е писано: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата в една плът“. Когато евреите запитали Господа, той рекъл: „Което Бог е съединил, човек да не го разлъчва“. Виждаш ли, че затова ти си поел жена и тя отишла за това след мъж – за да бъдете мирни, а не неспокойни. Ако ли искаш да се въздържаш, убеди си мъжа, та да добиеш два венеца – на въздържание и на любов, а не на въздържание и на неспокойство. Защото, ако ти се въздържаш, а той мислено се възбужда, то каква полза – с едната половина да обичаш Бога, а с другата да го гневиш?

Сам Бог е заповядал и узаконил честната женитба. Затова всичко вършете по съгласие, както казахме и по-рано. Защото, където има мир, там е Христос; където има мир, там сияе въздържанието; дето има единение и единомислие, там въздържанието се възнаграждава. Павел, учителят на народите, не се срамува, като казва: „Всеки брак е честен и леглото – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“. „Всеки грях, рече, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши“. И Бог в началото на този свят, когато създал Адам и Ева, благословил ги, както пише боговидецът Моисей, и заповядал от тях да се намножат хората на земята. А нашият Господ Иисус Христос бе с учениците си на сватбата в Кана Галилейска, направи от водата вино и благослови брака.

Тези три степени има у хората: девство, брак и блудство. Девството е велико и възвишено; женитбата не е същото, но е без грях; а прелюбодействието и блудството водят в ада. Затова, които искат да девстват, не трябва само тялото да въздържат от грях, но и мислите.

Ако някой, който мислено се възбужда, се ожени по закона, той не съгрешава. Ако ли може телесно и мислено да се въздържа, става по-добър, защото чистото девство е равно на ангелското. Ако ли такъв съгрешава мислено, по-добре е да се ожени и да посяга в Господа, отколкото мислено да прелюбодейства. „Който погледне с пожелание жената на своя брат, вече той е прелюбодействал с нея в сърцето си“.

Когато коринтяните запитали апостола за това, той им писал: „А за което ми писахте, добре е да се не докосва човек до жена. Но, по причина на блудството, нека всеки да има своя жена, и всяка – свой мъж.; мъжът нека отдава на жената дължимата любов, а също така и жената – на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; така също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Не се лишавайте един от друг, освен по съгласие за [известно] време, за да пребъдвате в пост и молитва, и пак бъдете наедно“. „А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако останат така, като мене. Ако ли не [могат] да се въздържат, нека се женят и посягат. А на оженените заръчвам – не аз, а Господ: жена от мъжа си да се не разделя; ако ли се раздели, да остане без мъж или пък да се примири с мъжа си“. Защото, според думите на Господа: „Който вземе напусната, прелюбодейства“. „Всички в каквото звание сте призвани, братя, пред Бога в него останете“. „Свързваш ли се с жена, не търси развод; разведен ли си с жена си, не търси жена. Но ако се ожениш, не съгрешаваш, и ако девица се омъжи – не съгрешава“. „Аз искам да бъдете безгрижни; нежененият се грижи, което е Господне – как да угоди Богу, а жененият се грижи за това, което е световно – как да угоди на жената. (Между жена и девица има разлика). Девствената жена и девицата се грижат за това, което е Господне, за да стават свети телом и духом, а омъжената жена се грижи за това, което е световно – как да угоди на мъжа. Това говоря на всички ви за ваша полза; нека се женят и нека посягат. Но който е твърд в сърцето си, без да е в нужда, и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своето девство, добре прави. И тъй и който се жени, и която се омъжва, добре прави, ала по-добре прави, който се не жени и която се не омъжва.

Къде са, които казват, че законната женитба е скверна? Ако сте по-умни от Павла и ако сте по-свети от Христа, тогава да ви послушаме; ако ли не, със срам трябва да се покорите на тия думи, макар и да не искате.

Колкото на вдовиците е заповядано да се женят, толкова повече на омъжените е заповядано да не се развеждат. „Жената, рече, е свързана чрез закона, докато мъж й е жив; ако ли умре мъж й, свободна е да се омъжи за когото ще, само в името на Господа. Ала по мое мнение тя е по-блажена, ако така си остане“. И на Тимотей казва, пишейки му: „Заръчвам младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула. Защото някои вече се повлякоха след сатаната“. И пак: „Стариците да се държат свещенолепно; да поучават невестите да обичат мъжете и децата си, да бъдат къщовници, да се покоряват на мъжете си, та да не се хули Божието слово и учение“.

Ето, посочих им, и затворихме устата на еретиците и на всички, които хулят истината.

ЗА ВЯРАТА

За вярата не изнасяме свои думи, но оповестяваме Христовите поучения. Понеже се кръстихме в Христа, затова [нека се] вслушаме в Христовите поучения, за да не бъдем осъдени с еретиците и с евреите. Ние трябва да следваме светите думи на великия и преславен наш учител, апостол Павел, и заедно с него да извикаме, като кажем: „Проклет да бъде всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгите и закона!“ [вж Гал. 3:11] Защото, рече, дори архангел или „ангел да ви благовестеше, ала не както ние ви благовестихме, да бъде проклет!“ [Гал. 1:8] Затова ние сме длъжни с него да извикаме, като кажем велегласно:

„Който не обича нашия Господ Иисус Христос, да бъде проклет!“ – Който не вярва в светата и [не]разделима Троица, да бъде проклет! Който не мисли, че светото причастие е светото тяло и кръв Христова, да бъде проклет! – Който не се моли с упование на св. Богородица Мария, да бъде проклет! – Който не се кланя със страх на честния Господен кръст, да бъде проклет! – Който не целува със страх и любов иконите на Господа, на Божията майка и на всичките светци, да бъде проклет! – Който не почита евангелските и апостолските слова, да бъде проклет! – Който не вярва, че светите пророци са пророкували чрез Светия Дух, а по свой ум, да бъде пролет! – Който не почита всичките светци, нито се кланя с любов на техните мощи, да бъде проклет! – Който хули светите литургии и всичките молитви, предадени на християните от апостолите и от светите отци, да бъде проклет! – Който не мисли, че всичките твари – видими и невидими – са сътворени от Бога, да бъде проклет! – Който изопачава по своему евангелските и апостолските думи и не ги спазва, както ги изпълняваха светите мъже, да бъде проклет! – Който не изпълнява дадения от Бога Моисеев закон и по своему нещо бледослови, да бъде проклет! – Който лукаво приема неговите правила, и не с целия си разум, да бъде проклет! – Който не мисли, че църковните санове са учредени от Господа и от апостолите, да бъде проклет! – Който хули честната женитба и богатите, които носят брачните ризи с благоговение, да бъде проклет! – Който хули, които ядат месо и които пият вино по закона, и казва, че те са недостойни да влязат в Божието царство, да бъде проклет!

За това ни извести блаженият Павел, който казва, след като говорил нему Светият Дух: „А Духът ясно казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като послушат нечисти духове и бесовски учения чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат покварена съвест, които забраняват да се встъпва в брак и заповядват въздържание от ястия, що Бог е създал да ядат с благодарност верните и тези, които са познали истината. Защото всяко Божие творение е добро и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарност, защото се осветява чрез Божие слово и молитва“ [вж 1Тим 4:1-5]. Затова ние трябва винаги да ходим според Божиите заповеди и да не даваме на злите мисли да царуват в нашите сърца, а със знака на честния кръст да отпъждаме от себе си всякакви съблазни. Защото чрез него бе убита враждата, както Павел каза на ефесяните, когато писа: „Чрез кръста уби враждата и, като дойде, възвести мир на близки и далечни; защото чрез него и те и ние имаме достъп при Отца, в единия Дух“ [Ефес. 2:16-18]. А щом сме приели такъв голям духовен дар, сиреч кръста Господен, длъжни сме да преживеем духовно дните си на земята, като се ограждаме с него. „А плодът на Духа е: любов в Бога, радост, мир, търпение, благоверие, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Онези пък, които са Христови, разпнали са плътта“ [Гал. 5:22-24], т.е. отказали са се от своята воля.

Но нека още да походим из словата на светия апостол, за да ни покаже истинския път към Божието царство. Той казва: „Не бъдете като младенци, които плават и се увличат от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците и по хитрото изкуство на измамата. Слънцето да не зайде във вашия гняв, и не давайте място на дявола. Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши полезното с ръцете си, за да има що да дава на тези, които имат нужда. Никоя гнила дума да не излиза из устата ви. И бъдете един към друг благи и милосърдни, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби. А блудството и всяка нечистота или користолюбие да не се насажда между вас чрез всяка неправда, нито безсрамие, безумни думи, празно любопитство и което е неприлично. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или пияница, или който има богатство, а не дава от него на бедните, няма да наследи Божието царство. Никой да ви не примамва с празни думи според човешката мъдрост, а не според Божията, защото заради всичко това дохожда Божият гняв върху тези, които не се покоряват. Но вие, като чета на светлината, постъпвайте и живейте според Духа, а не според плътта, защото плодът на Духа е във всяка доброта, правда и истина. И изпитвайте, що е угодно на Господа. И не участвайте в неплодните и тъмни дела, напротив – изобличавайте ги, защото всичко, което се изобличава, е светлина. И тъй, внимавайте, как да постъпвате; (като скъпите времето), защото дните са зли. И не се упивайте с питие, що не носи спасение. Но усъвършенствайте се в Бог с песни, славословия и гласове духовни, възпявайки Бога с уста и от сърце, като се покорявате един другиму със страх Господен. Жени, покорявайте се на своите мъже като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата. Мъже, обичайте своите жени, както и Христос възлюби Църквата и Себе Си предаде за нея, за да я освети. Така са длъжни мъжете да обичат жените си, както телата си, а жените – да се боят от мъжете си. Деца, покорявайте се на родителите си. Бащи, не дразнете вашите деца, за да не скърбят. Раби, във всичко се покорявайте на вашите по плът господари, като слугувате не само за очи, но и с простота на сърцето си. Всичко, каквото ще вършите, от душа го вършете“ [вж Ефес. 4-6 глава]. „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, пиене или за празнуването на празник. (Това е сянка на бъдещето), а тялото е Христос. Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и със служене на ангелите, (като се впуска в онова), що не е видял, и напразно се гордее с плътския си ум, а не се придържа о Главата, из която се подават стави и връзки по цялото тяло“ [Кол. 2:16-19]. „А целта на заръката е любов от чисто сърце и от нелицемерна вяра; други като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие, желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни за какво се извести“ [1Тим. 1:5-7].

„Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служения, но Духът е същият, който върши всичко у всички. Всекиму се дава, да се прояви Духът за полза: на едного се дава чрез Духа слово на мъдрост, а другиму – слово на знание чрез същия Дух; другиму – вяра чрез същия Дух; другиму – дарба да лекува чрез същия Дух, другиму – да върши чудеса, другиму пък – да предсказва; другиму – да разпознава духовете; другиму – различни езици [да говори]; другиму пък – да тълкува езици. А всичко това върши един и същи Дух, който всекиму поотделно разпределя, както си иска“ [1Кор. 12:4-11].

И тъй, братя, като приемаме такива дарове на Духа, хубаво е и ние да се очистим от греховете си, та и у нас да възсияе Светият Дух със своето милосърдие и да довърши горния Иерусалим; да се смирим под крепката му ръка, за да ни възнесе Той, когото славят непрестанно ангелите; да изповядваме нашите съблазни на Онзи, който знае мислите ни, преди да ги помислим; велегласно, като Го повикаме да ни посети, да викнем към Него със сълзи и да възкликнем с радост и трепет, обещавайки му се отсега да се отметнем от нашата злоба; да изпратим слава на Вездесъщия и Всетворителя, като викнем и кажем:

– Слава на Тебе, о пресвети животворен Душе, утешителю благи, творче на нашите души и на всички видими и невидими твари! Ти всичко уреждаш и осветяваш, като всичко навсякъде изпълваш, както искаш. Със своето Божество ти просвети нашите сърца, помрачение от греховете, за да те хвалим непрестанно в Светата Троица, като винаги хубаво те спомняме в помислите си. Вярваме и изповядваме, че ти си Бог и че царуваш без начало и без край с невидимия Отец и с единочедния негов СИн, нашият Господ Иисус Христос, без да разлъчваме, без да сливаме Божествата, а, както ни научиха светите мъже, които се просветиха със зарята на твоята невидима светлина. И още молим те, благи Утешителю, - макар и да сме грешни, но не и хулители на твоето Божество и на твоите твари, - смили се над нас, Владико, и ни вдъхни своята воля, за да влезем в славата си, след като сме живели по твоята заповед. Понеже престъпихме всичката ти воля и от леност потъпкахме всичките ти заповеди, заради това ти ни наказваш, [както] бащата [наказва] синовете си, като допускаш да [ни] спохождат войни и скърби, за да се опомним. Ала Ти не ни измъчваш според греховете ни, а ни наказваш според милостта Си. Ако би ни възнаграждавал според делата ни, то огън би ни изгорил или вода би ни обляла, както казва Давид. Защото всички се отклонихме от Тебе: едни в еретичество, други в грабеж, други във вражда, други в блудство, други в клевети и братска ненавист, други в гордост и леност, други в пиянство, в беззаконни игри и в други грехове, от които се отрекохме в светото кръщение; а Тебе, който виждаш и знаеш всичко, смятаме за невежа; съчиняваме лъжи и тънем в неправди; работим повече за корема, отколкото за Тебе, оставихме небесното и клоним към земното; обичаме повече домовете на богатите, отколкото църквите, и там налитаме като врани на мърша и очакваме от тях повече помощ, отколкото от Тебе, а забравихме и потъпкахме написаното: „По-добре е да се надяваме на Господа, отколкото да се уповаваме на князе“.

Когато пък отидем в църква, на какъв смях се излагаме! Ако някой застане [в нея], умът му скита навън или мисли за непристойни [неща]. Ако и с устата си да възхваляваме Бога, с мисълта си вършим нелепости, като забравяме апостола, който казва: „Но в църква предпочитам да кажа пет разбрани думи, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език [непознат]“. А Иаков казва „Просите, но не получавате, защото зле просите“. Също и Господ ни заръча, което просим, с цялото си сърце да просим. Той казва: „И тъй, ако пребъдете в Мене, и моите думи ще пребъдат във вас; каквото пожелаете, искайте, и ще ви се даде; защото всеки, който иска, получава, и който хлопа, ще му се отвори“ [вж Мат. 7:7-8]. А Иоан, възлюбеният Господен ученик и евангелист, казва: „Ако знаем, че ни слуша, за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили“. Защото Божието слово, рече Павел, „е живо и деятелно и по-остро от изострения от двете страни меч“. „А Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“.

ЗА БОГАТИТЕ

Нека се потрудим и ние, братя, да приемем обещаните [блага], към които и ангелите желаят да се наклонят. Нека се изправяме със страх Божи поне в молитвения час, като не носим на езика си едно, а в сърцето си да мислим друго. Ако ли зли мисли ни забраняват, да не слушаме тях. Ако ли някои скърби ни изпълнят сърцето, на Бога да ги отдадем. Дори и бесовете да ни възпират, ние да не се боим от тях, но да подражаваме на оня слепец, който велегласно викал: „Иисусе, сине Давидов, смили се над мене!“ Когато хората му заповядали да мълчи, той още по-много викал и затова се удостоил със зрение. Ето защо, моля ви се, нека подражаваме на него, за да прогледнем с духовните очи и да вървим по пътя на Господните заповеди. Нека се вслушваме в Господните слова и да не се гордеем нито с величието на сана, нито с големината на богатството, което изчезва, - всичко това е храна за червеите, - за да не се сбъдне с нас реченото от пророка: „Човек в почит не ще пребъде; ще се присъедини към безумните животни и ще се уподоби на тях“ [Пс. 48:13].

А между богатите има някои, които се гордеят със своите слова и поради своето безумие се държат надменно спрямо сиромаха. Мислейки се за безсмъртни, те не си припомнят: „Както тебе, също така и него Божия ръка е сътворила“. Но нека знаят, че сиромасите са пo на почит пред Бога, отколкото богатите. Послушайте Иаков, Господния брат, който казва: „Нали сиромасите на света избра Бог, богати с вяра и наследници на царството, което обеща на тези, които го обичат? А вие презряхте бедните“. А чуйте и Господа, който заръчва, говорейки за тях: „Не презирайте никого от тези малките; защото, казвам ви, техните ангели винаги гледат лицето на моя небесен Отец“.

Не помните ли гордото и страшно слово: „Идете от мене, проклети, във вечния огън, защото ме видяхте гол, а не ме облякохте и гладен, а не ме нахранихте и прочее?“ А те ще му отговарят и кажат: „Господи, кога те видяхме гол или гладен, или болен, или в тъмница и не ти услужихме?“ А небесният цар ще им отвърне и каже: „Доколкото не сте сторили това на един от тези най-малки мои братя, и на мене не сте го сторили“.

А щом небесният цар нарича бедните братя, с каква ли мъка ще се удостоим ние, които ги презираме? Защото не тях презираме, а този, който рече това. Погледнете и онзи богаташ, който презираше бедния Лазар, лежащ пред неговите врата, и който не искаше да го погледне от погнуса. Когато Лазар умря, ангелите го взеха и го занесоха в лоното Аврамово. Умря и богатият и го погребаха. Когато беше в мъки, богатият съзря отдалеко Лазар в Аврамовите обятия и извика: „Отче Авраме, смили се над мене и изпрати Лазар да намокри пръста си във вода и да ми разхлади езика, понеже се мъча в този пламък“. И какъв отговор чу от Аврам? – „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; и заради това той тук почива, а ти се мъчиш“.

Виждате ли, богати, кои места ще ни приемат, ако не се смилим над бедния? Дори и цяла нощ да прекараме в молитва, да се измъчваме от въздържание и пост, не се ли смилим над онзи, който лежи пред вратата [ни], напразно се трудим. Та що е по-силно от девството и по-тежко от укротяване на страстите? Ала че и това е по-малко от милостинята, показа ни Господ в притчата за десетте деви. Колкото и голяма да е милостинята, тя не е угодна Богу, ако не бъде давана с тихост, кротост и любов. А [Павел] рече: „Бог обича тихия подаятел“. И пак: „Който раздава, да раздава с простота, с нелицемерна любов“, „защото всеки, който се възнася, ще бъде унизен, и който се смирява, ще бъде въздигнат“. Кое е по-страшно от изгарянето на тялото и от раздаването на цялото богатство? Но и това без любов няма да ни спаси. Затова не бива да влизаме без братолюбие в светата църква, ако не обичаме братята си, ако се възвисяваме над по-малките, ако буйстваме над длъжниците, за да не се прокълнем, когато мислим, че се молим на Бога. Защото, когато кажем на Бога: „Отче наш, който си на небето, опрости нашите дългове, както и ние опрощаваме на нашите длъжници“, още повече се проклинаме, понеже не заръчваме да не опростява нашите [дългове], както и ние не опростяваме на своите длъжници. Господ казва: „Когато принасяш дара си пред олтара и си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави там своя дар и се помири с брата си, па тогаз да принесеш на Господа своя дар“. И пророкът казва: „Колкото си голям, толкова се смирявай, за да намериш благодат от Господа-Бога“. И пак: „Да се върши правда и истина е по-угодно Богу, отколкото да се принасят жертви“. Защото, което за хората е високо, то е гнусно пред Бога. Рече ли ми някой от тези, които са с нечиста съвест: „И ние знаем тези думи и за какво ли удължаваш своята реч?“, – ще му отговоря, като кажа: „Не заради тебе изнасям дадения ни талант, но заради тези, които нямат и желаят него, безценния бисер, за да отидат при Бога“.

ЗА КНИГИТЕ

Ти си богат, всичко имаш напълно – Ветхия и Новия завет и други книги, пълни с поучителни слова и всякакви речи. А и сам всичко знаеш. Само едно още не си узнал: да жертваш душата си за своите братя.

Защо затваряш пътя към спасението пред очите на човеците, като криеш Божествените слова от братята си? Те са били написани не да бъдат ядени от плесен и за храна на червеите, а и [братята] ти да се спасят чрез тях. Ако ли си прочел в някои книги да се крият Божествените слова от братята ти, такива книги наистина са достойни не само да бъдат изядени от плесен и от червеи, но и да се изгорят в огън. Понеже учат несъгласно с Господа и неговите светци, те ще те изгорят във вечния огън.

Не, човече, не крий Божиите слова от тези, които желаят да ги четат и преписват! Радвай се дори, че и брат ти ще се спаси чрез тях! Те не са били написани, за да ги крием в сърцето или в жилището [си]. Не затваряй Божието царство за тези, които искат да влязат! Не заравяй Божия бисер в своето скъперничество и алчност! „Не поставяй запалена свещ под одър и крина“, защото Господ ни заповяда да я прикрепваме на свещника, „за да видят всички Божията светлина“. А ти ги четеш тайно, за да обориш брата [си]. Но не ще се спасиш и ще станеш причина да погинат мнозина, понеже душевен глад въвеждаш в целия свят!

За смъртоносния и пагубен глад, който отлъчва хората от Бога, чуй пророка, който казва от Бога: „Настъпват последните дни; ще изпратя глад на земята – и не глад за хляб, нито жажда за вода, но глад за слушане Божието слово. И ще скитат, търсейки Божието слово, и не ще го намерят“. Виждаш ли, че не говори за хляб, но за твоята ревност. Понеже ревнуваш спасението на братята си, не им даваш да преписват и четат Божиите слова. От гордост искаш чрез тях да се показваш за мъдрец, всички люде да те мислят за умен и почтен. Понеже те не са чували [Божествените] слова освен от тебе и понеже виждат, че ти си тъй умен, [когато] се възвръщат към злото сами, считат тебе виновен за това. Чуй що рече апостолът: „Гневът Божи се открива от небето върху всяко безчестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда, [тъй като онова, що може] да се знае за Бога, известно е на тях, защото Бог им [го] яви. Понеже те, като познаха Бога, не го прославиха както Бог, заради това предаде ги Бог на извратен ум, за да правят, което е неприлично, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни с ненавист, убийство, ревност, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, хулители, самохвалци, горди, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, небратолюбиви клетвопрестъпници, немилостиви; [те, ако и да знаят правдата Божия] че тези, които вършат такива [работи], са достойни за смърт, не само ги вършат, но са и благосклонни към онези, които ги вършат“.

Виждате ли в колко [голямо] зло ни въвежда нечетеното и незнанието на книгите? Прочитайте често светите книги, за да погубите своите грехове. Защото и капката, каза, която капе често, издълбава камъка. И Господ каза: „Който ме обича, в моя закон ще се поучава и денем, и нощем“. А светите книги са ходатаи за много добрини. Ако бихме ходили по Божия закон, не бихме приемали наказания от небето. Както рече: „Ще дойде от небето Божи гняв за всяко човешко безчестие и неправда“. Каква полза да се нарича християнин, който не върши делата, които Христос е заповядал?

Много от хората повече тичат по игри, отколкото в църква и обичат повече кощунниците и басните, отколкото книгите. „Защото ще дойде време, каза, когато не ще слушат здравото учение, но по своите похоти ще си насъберат учители и от истината ще отвърнат слуха си, а ще, се обърнат към кощунниците и басните“.

И наистина не е прилично да се наричат християни, които вършат такива [дела]. Защото не са християни, щом като пият вино с гусли, танци и бесовски песни и вярват в срещи и сънища и във всяко сатанинско учение.

Комуто някой извършва волята, нему той е и слуга. А на всичко това дяволът [ги] е научил. Ето защо, който от вас върши такива [дела], не е прилично да се нарича християнин.

ЗА ЕПИСКОПИТЕ

А откъде се ражда всичко това? Не е ли явно, че от не четенето на книги и от леността на иереите? Що да кажем против това?

О, пастири на Божиите словесни овце, които вземате мляко и вълна от стадото, а не се грижите за овцете! Какъв ответ ще дадем пред Божия съд, какъв отчет ще дадем на великия Пастир на пастирите, който е казал с устата на пророка: „Ако не извлечеш онзи, който пада в греховния ров, кръвта му ще подиря в твоите ръце, каза Господ“. А епископът е длъжен да ръководи свещеника и да поучава хората, които му са поверени, но по-напред сам трябва да страни от всяко зло, както казва Павел, а най-вече Христос: „Защото, рече, епископът като Божи разпоредник трябва да е непорочен, не себеугодник, не гневлив, не пияница, не буен, не лаком за печалба [да се придържа о истинското слово], според както е научен, та да бъде готов да утешава със здравото учение, да изобличава противниците на вярата“, самичък като служи за пример по всичко, що е добро.

Послушайте, пастири, защото към вас е това слово! Послушайте всички, които управлявате Божиите люде! Послушайте гласа на старейшината на пастирите, който е казал: „Добрият пастир полага душата си за овцете; а който е наемник, а не пастир, комуто овцете не са свои, ако види, че иде вълк, той бяга, като оставя овцете, а вълкът ги напада и ги разпръсва“.

А откъде идат тези вълци, злите псета – еретическите учения? Не ли от леността и невежеството на пастирите? Откъде са разбойниците и крадците, сиреч греховете и неправдите? Не ли от това, че епископите не поучават? Но как ще се изпълнява Божието слово от човек, който е прост и не познава закона и който става законодател повечето пъти чрез откуп, което е второ идоложертвие?

Пак казвам: Послушайте, о, пастири, и пазете стадото, което ви е поверено! Учете го с кротост и го напътвайте с любов, за да не се сбъдне с вас реченото: „О, горко вам, слепи вождове, защото затваряте Божието царство пред човеците и нито сами влизате, нито позволявате другиму да влезе“. Послушайте, старейшини на пастирите, и не преставайте да поучавате поверените вам люде! Не заравяйте таланта в храната, не крийте Господния бисер в пиянството!

Веднъж един слуга получил от своя господар един сребърник. Понеже не го погубил, той го занесъл на господаря си и казал: Уплаших се от тебе, понеже си жесток; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си разпръсвал; затова и отидох, та скрих твоя сребърник. Ето ти твоето! – Какъв отговор чу? Каква награда получи? – Зли рабе, каза, познаваш ме, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм разпръсвал. Тогава защо не даде среброто ми на търговците, та когато си дойда, да си го получа с лихва? – И каза на тези, които стояха пред него: Хвърлете непотребния слуга в огнената геена!

Пастири, чуйте този страшен отговор! Защото, ако толкова е бил мъчен този, който не е изгубил сребърника на господаря си, а му го повърнал без лихва, колко повече да не получат двойни и тройни мъки онези, които са получили два или три сребърника и не ги опазили, а ги погребали в леност? Послушайте върховния апостол Петър какво ви учи, казвайки: „Пасете Божието стадо, което е между вас, като го надзиравате не принудено, а доброволно, не за корист, но от обич; не като че владеете страната, но като давате пример на стадото. И когато се яви началникът на пастирите, ще получите неувяхващия венец на славата. Измийте се и бъдете бодри; защото вашият враг, дяволът, ревейки като лъв, ходи и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра“.

Като слушаме тия думи, о, епископи, колко хубаво е да се грижим за повереното ни стадо, та да се удостоим да получим обещаните дарове!

Епископът и свещеникът е нищо, ако от пост си извие врата като приток според Писанието, а не поучава с любов хората, които му са поверени, в страх от Бога. На тези думи ми е свидетел пророк Исаия и апостол Павел, който казва: „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом нямам любов, аз не съм нищо“. „Защото съдът ще бъде безмилостен към онзи, който милост не е проявил“. Ето защо, който поучава, нека поучава с любов не само тези, които го обичат, но и онези, които го ненавиждат. Защото Господ каза: „Ако обичате само които ви обичат, каква награда вам? Та и грешниците вършат това. А вие обичайте враговете си; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тези, които ви правят пакости, за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небето“. Ако ли не се вслушаме в тези думи и не изпълняваме всичко, което ни е заръчано, и с нас ще се сбъднат страшните думи, които Бог изрече с устата на пророка: „Аз възпитах и въздигнах синове, а те ме оскърбиха“.

Подражавайте на тези, които отглеждат лозята! Както те бдят ден и нощ, като се разхождат около тях и пляскат и викат, за да не дадат нито на звяр, нито на крадец, нито на птици да озобят лозето, така и вие, епископи, правете, за да не озобе Господнето лозе дивият глиган, дяволът. Защото, ако само на себе си угаждате, като умножавате молбите, а не изкоренявате скръбта на сирак и на вдовица, пророкът ще ви рече: „Защо ми са многото ви молитви? – казва Господ. – Всички те ми са отвратителни. Когато простирате ръцете си към мене, аз закривам очите си от вас; и кога умножавате молбите си, аз не слушам, защото ръцете ви са пълни с кръв“. А кръв книгите наричат стенанията и сълзите на бедните. „Умийте се и бъдете чисти, научете се да правите добро, избавяйте, когото обиждат, напътвайте сирак, бранете вдовица; и ако вашите грехове са като багрено, ще ги направя бели като сняг. И ако поискате и ме послушате, ще ядете благата на земята“. На коя земя? На тази и онази, що Господ обеща да наследят кротките. „Ако ли пък не искате да ме послушате, каза, оръжие ще ви изяде. Господните уста рекоха това“.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И тъй, като виждаме всичко това, което Бог обеща на добрите и злите, колко е хубаво ние да бъдем за поука на хората! Защото ние сме причина за греховете и за унищожението на своите хора. Ние ще даваме отчет за тях. Ако някой от нас се въздържа от месо и вино и отбягва всяка сласт, той по нищо не се отличава от добитъка, защото и конят, и волът правят това. Но ако поучаваме в страх Божи хората, поверени нам, тогава наистина сме епископи и предстоятели на Бога и светите апостоли.

Подражавайте на светите отци и епископи, които преди вас са били във вашите санове, именно на Григория, Василия, Иоана и на други, чиито имена като се споменават, бесовете се плашат. А кой ще разкаже техните грижи и скърби, що са преживели за хората? При спомена за тях ангелите и човеците се радват.

Никой да не бъде Иуда Искариот от апостолите, никой да не казва: Не е възможно в тези времена [човек] да бъде такъв; те бяха свети, велики и силни и техните времена – добри, а сега настанаха лоши.

О, отци, не помисляйте това, защото Бог, който е бил тогава, и сега е същият, и навеки, винаги и навсякъде милува тези, които го призовават!

Подражавайте на новия презвитер Иоан, когото мнозина и от самите вас познават и който беше пастир и екзарх в българската земя!

И не казвайте: Не можем да бъдем такива в тези времена! Бог всичко може, ако ние искаме. Сами знаете как да живеете в Божия дом, т. е. в Божията църква.

ПОСЛЕСЛОВИЕ

Свети отци, пастири и всеки човек, който прочете тази книга, в Господа ви моля и за това: никой да не осъжда моята грубост и безумие, защото духът вдъхва, където иска. Най-вече величайте и хвалете предивния Бог, който и в мене вложи човешко слово, както във Валаамовото магаре и в песа, който беседва със содомяните, изобличавайки тяхното безсрамие. Защото знаете, знаете, братя и отци, които ме познавате, че съм прост и неучен. Ако това беше разказано от някой философ или художник, все пак някой обезумял щеше да каже: това изложение не е от Бога, а е измислено от художника. Нито пък някой да се лъже в мене, мислейки, че съм извършил нещо велико и че съм получил дарбата да поучавам.

Нека всички славим винаги Светия Дух, който се почита в Троицата. Той не изоставя своите раби, но винаги всички тука поучава, като вдъхва, у когото иска – и то не само у вярващите, но и у езичниците, – желаейки да привлече всички към себе си за слава, както е писано за влъхва Валаам: „И дойде дух Божи над Валаама“, който предсказа между злите и невярващите люде за рождеството на Господа, говорейки: „Ще изгрее звезда от Иаков и ще се издигне човек от Израил“, човек по плът, Бог по Божество, Иисус Христос, нашият Господ, комуто с Отца и със Светия Дух слава сега, винаги и във вечни времена.

Амин.

Източник: Презвитеръ Козма. Беседа против богомилитҍ, В. Сл. Киселковъ (Хемусъ, С. 1938 г.)

Нормализирация на текста: Мартин Митов